Прекрасен слънчев ден. Един от онези последните, с които ни дарява есента. Топъл, но не горещ. Наситен с червени, жълти, зелени и кафяви краски от палитрата на Твореца.
По пътя крачеше възрастен мъж. Той се наслаждаваше на всичко около себе си. Усмивка озаряваше лицето му.
Мъжът влезе във един фризьорски салон, намиращ се от дясната страна на пътя и поздрави учтиво всички:
– Добър ден.
Милена, младо момиче, което скоро бе постъпило на работа във този фризьорски салон, внимателно го огледа.
„Въпреки възрастта си, – каза си Милена, – ухае приятно, въпреки годините си. Старчоци като него миришат на застояло и леш“.
Възрастният мъж бе облечен стилно в тон с модата на 70-те. Нещо трогна Милена, когато го наблюдаваше.
Мъжът, нека го наречем Продан Василев, се обърна точно към Милена:
– Бихте ли ме подстригали? – каза той. – Нещо по-съвременно, от сегашната мода. Моделирайте ме по-ваш избор.
И Милена го подстрига без много приказки.
„Изглежда доста приятно и достатъчно привлекателно, – отбеляза на ум младото момиче, – независимо от възрастта си. На неговата възраст обичайно поръчват: По-късо и по-бързо. А този поиска нещо ново“.
Продан сложи очилата си и попита:
– Е, как е? Добре ли изглеждам?
Катя, която обичаше да се шегува, се обади закачливо:
– Даааа, като истински младоженец.
Присъстващите и работещите в салона започнаха да се усмихват леко, а той без никаква обида заяви:
– Всъщност, аз наистина съм младоженец.
Всички го гледаха снисходително, а Катя си помисли:
„Младоженец е, щом казва, така да бъде. Млада е душата на този старец“.
Възрастният мъж стана от стола и каза :
– Днес празнувам златната си сватба.
Усмивките замръзнаха на лицата. Всички присъстващи, особено младите хора се почувстваха неудобно.