В двора на църквата бе тихо. Отец Генадий седеше на пейката и внимателно наблюдаваше приближаващата го майка и нейния син. Момчето се дърпаше и не желаеше да върви с нея, но тя упорито го теглеше за ръката.
Когато жената с детето стигна до него, тя му каза:
– Какво да правя, отче? Моето момче нищо не яде и не иска да ни види.
– Навярно си го нажежила до бяло, – опита се да илюстрира по-добре положението свещеникът.
– Какво говорите? Аз го обичам. Как бих могла да сторя такова нещо?
– Къде е любовта ти, щом като е близо до теб и не може да си намери място? Той иска да избяга от дома си, защото иска да се намира в друга среда, в която се чувства прекрасно. Ако не иска да ви види, вие сте виновна за това.
– Но какво да правя….?
– Не го дразни, – каза свещеникът, – защото така го осакатяваш. Дръжте се с него добре и бъдете търпелива.
– Да се държа добре? Да бъда търпелива? – изохка майката. – Но той, …..вие не знаете какво прави….
– Когато принуждавате детето си, вие го задушавате. Безкрайните“не пипай това, не ходи там, направи го ето така, ….“ не водят до никъде. Необходимо е юздата да се дръпне така, че да не се повреди „теленцето“.
– Но как да го направя? – майката безпомощно вдигна ръце.
– Отнасяйте се с детето си тактично, – продължи наставленията си свещеникът, – за да му помогнете да осъзнае своята грешка. Правейки това, не позволявайте да се получи пропаст между вас.
– Това е много трудно, как ще се справя, – започна да се оправдава жената.
– Родителите трябва да бъдат като добрите градинари, които с меко въже връзва дървото за колче, така че да не се усуква и да не боли, когато вятърът го наклони на надясно или на наляво. Градинарят прави ограда около дървото, полива го и се грижи за него. Пази го от козите, защото изядено от тях дървото може да погине и не може да даде плод, нито сянка. А когато дървото порасте, градинарят маха оградата около него и то започва да принася плод. Под неговата сянка почиват кози, овце и хора.
– Нищо не разбирам, – замърмори жената, – какви кози, какво дърво, питам ви за сина си.
– Ако си подбудена от прекалена грижа за сина си, ти го връзваш не с меко въже, а със стоманена жица. С децата трябва да се постъпва внимателно, за да не ги нараним. Родителят трябва да помага на децата си, така че те сами да почувстват необходимостта да правят добро.
– Но как да постъпвам внимателно с него, когато той върши нередни неща? И как да му помагам, когато той не иска?
– Днес възрастни и деца живеят като в лудница, за това е нужно много търпение и молитва. Не насилвай детето си, но себе си принуждавай да стоиш за него по-дълго в молитва.
– Но аз го обичам и му желая доброто.
– Детето не разбира, че в думите „не прави това“ е скрита много любов. Родителите трябва да помогнат на детето си да разбере, че те го предпазват да не се опари, когато е малък, а когато порасте, го предпазват от друг огън. За това бъди внимателна със сина си и не давай място на изкусителя да го впримчва и отвлече в света.
На жената ѝ бе нужно да обмисли добре чутото, затова поблагодари и си тръгна.
Преди да видим нещо наяве, ние го виждаме в ум си.
