Един любител на шегите една нощ изпратил на приятеля си спешна телеграма, в която било написано:
„Чувствам се страхотно!“
Един ден този шегобиец получил колет с тегло около 40 килограма. Той едва се изкачил на етажа си с товара.
Отворил го.
Вътре намерил огромен къс от скала и следната бележка:
„Този камък ми падна от душата, когато получих твоята телеграма“.
На Чен откриха тумор в мозъка, а той беше само на седем години.. В това време майка му страдаше от заболяване на бъбреците.
На двамата им бе много трудно, те всеки ден се бореха за живота си.
Заради тумора Чен ослепя и бе парализиран.
Лекарите знаеха, че той дълго няма да живее, за това предложиха на майката:
– Можем да ви трансплантираме негов бъбрек и поне вие да живеете. Той вече си отива, не можем да направим нищо за него.
– Какво говорите, – възмути се майката, – на мен ми е трудно дори и да си го помисля само.
Чен дочу този разговор и реши да убеди майка си, да приеме трансплантацията.
„Бих се радвал, тя да остане да живее по-дълго и да е здрава, – помисли си Чен“.
Той не знаеше от къде и как да започне, но когато видя угриженото лице на майка си започна направо:
– Мамо, съгласи се да ти направят тази трансплантация.
– Ти си чул разговора ни, – с болка го погледна майка му, – не мога да го направя. И без това ми е болно, като знам, че те губя.
– Но, мамо, помисли само. Аз ще бъда много радостен, че ти ще живееш и ще бъдеш здрава.
– Не, Чен, болката ми по теб ще бъде още по голяма, когато знам, че те няма.
– Мамо, но нали частица от мен ще живее в теб, – Чен я погледна умолително, – аз ще бъда с теб през цялото време и ще живея чрез теб.
Майката се разплака. Тя разбираше, че той беше прав. Мисълта, че частица от него ще живее в нея, донякъде я успокои.
– Мамо, моля те направи го заради ме, – Чен направи последен опит да склони майка си.
Тя го погали по главата, а от очите ѝ на вади се стичаха сълзи по бузите ѝ.
– Но, Чен, какво ще правя без теб?
– Но нали аз ще бъда с теб, – засмя се Чен, – щом една частица от мен живее в теб и ти дава живот….. все едно аз съм с теб.
Майката нищо повече не каза. До вечерта дълго обмисляше думите на сина си. Цяла нощ не можа да затвори очи и да заспи.
Рано сутринта омаломощена от размисли, съмнения и терзания прошепна над още спящия си син:
– Добре, Чен, ще живеем заедно.
Когато синът ѝ умря, неговият бъбрек ѝ бе присаден. Лекарите не можеха да осигурят на Чен пълноценен живот, но благодарение на сина си тя щеше да живее.
Преди операцията, лекарите почетоха паметта на Чен с едноминутно мълчание. Никой в операционната не можа да задържи сълзите си.
Благодарение на желанието на Чен бе спасен животът не само на неговата майка, но и на още двама човека, на които бяха трансплантирани негови органи.
Добре известно е, че през деня слънчогледи са в състояние да следват слънцето.
При другите растения с такива свойства това движение се осигурява от специални листови подложки, които слънчогледите не притежават.
Наскоро учените установиха, че слънчогледите използват механизма на неравномерния растеж на стъблото.
През нощта силно се удължава западната му част, за това сутрин растението „гледа“ на изток, а през деня интензивно расте източната част на стеблото и то постенено върти главата си на запад.
Когато растежът спре, питата на слънчогледа остава в посока изток.
В това има смисъл. Тази ориентация дава възможност на слънчогледа бързо да се нагрее сутрин и да привлече повече опрашители.
На остров стои фар. В него живее човек, който го обслужва и се грижи за него.
Нощ, буря, а в морето лодка. В лодката пощальон, който носи писмо на пазача на фара. Гребе той, бори се с вълните и ругае с пълно гърло.
Накрая доплува до острова и скача от лодката. Пощальонът целия е мокър. Ядосан бързо хуква към фара.
Когато стигна до него, започна яростно да удря по вратата му и да крещи:
– Отваряй, глупако, писмо ти донесох.
След пет минути вратата се отваря и излиза пазача на фара. Пощальонът със цялото си озлобление и недоволство се нахвърли върху него:
– Живееш на това пустинно място, като отшелник. Аз греба в това лошо време, живота си рискувам да ти донеса писмо, а ти ме караш да те чакам и въобще ….
Пазачът на фара го изслуша внимателно и каза:
– Свърши ли?
– Да, това е всичко ….., – все още треперещ от ярост каза пощальона.
– Тогава почакай малкия, ще се абонирам за вестници и списания и тогава да видим какво ще правиш?!
Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.
Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.
Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.
При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.
За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.
Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.
Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.
Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.
Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.
Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.