Радко влезе уморен в стаята и се тръшна на фотьойла. Изпъшка и посегна към дистанционното на телевизора. Включи екрана, но погледът му блуждаеше и той изобщо не разбра, за какво се препираха в поредната дискусия.
– Като утрепан си, – загрижено го погледна съпругата му Елица. – Защо не идеш да си легнеш?
– Няма да мога да заспя, – призна си Радко. – После трябва да ходя до Савата, иска да му помагам в гаража.
– Винаги бързаме, нямаме време за почивка, – укори го Елица.
– Как няма да препускам като всеки ден имам нереално дълъг списък със задачи, – измърмори недоволно Радко. – На работа ходя, на този да помогна, при онзи да се отбия, да се видим, …… това няма край.
– Не си ли забелязал, че повече от един човек ти е казвал да позабавиш темпото и да спреш да си починеш? – попита настойчиво Елица.
– Чувствам се виновен, когато си почивам, – въздъхна тежко Радко.
– Трябва ли да се разболееш, за да си вземеш отпуск? – нападна го яростно Елица.
– Темпото на съвременното ни общество ни кара да се движим непрекъснато, – опита да се оправдае Радко. – Много хора работят дори и в почивните дни. И тези, които отидат на църковна служба често се прибирам у дома си само, за да се потопят отново в работата си, независимо дали това са домакински задължения, подготовка на домашните или бизнес.
– Освен това, те се опитват да направят и всички други неща, които не са успели да свършат по време на редовния работна седмица, – заядливо допълни Елица.
– Да не мислиш, че Бог се усмихва само на тези, които се молят или извършват „духовни“ дейности? – избухна Радко.
– Нищо чудно, че сме изчерпани! – не отстъпи и Елица.
– А ти какво искаш? – Радко вече кипеше.
– Бог ни е създал не само да работим, но и да почиваме, за да бъдем здрави, – подчерта Елица.
Радко се намръщи, но се надигна и се отправи към спалнята.
