Как мислите, колко време ви е нужно, за да преразкажете историята на САЩ, например от 1949 до 1989?

Певецът Били Джоуел е направил това за само за 4 минути и 47 секунди. Става дума за известния му хит „We Didn’t Start the Fire“ – „Не ние раздухахме огъня“.

Говори се, че в някои щати клипът на тази песен се използва  като обучаващо видео.

Някои критици казват, че песента прилича на реферат, написан в нощта преди предаването му.

Независимо от това сингълът „We Didn’t Start the Fire“ се превръща в един от най-успешните за музиканта. Той е заел 3-то място в американския хит парад.

„А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?“

Божиите срокове не са във наша власт. Ако първият удар върху кремъка не прави искра, повторете удара. Бог чува молитви, но не отговаря в срок, който ние сме избрали за отговор. За това е необходимо настойчиво и постоянно да искаме от Него.

В дните на кремъка и серни клечки е трябвало отново и отново рязко да се ударя, може би, десет пъти, за да се получи искра, но след като човек  успее, той е изключително доволен от постигнатото.

Не трябва ли да показваме същото постоянство и надежда по отношение на духовната страна на нашия живот?  От тази страна, ние имаме по-голяма сигурност за успех, отколкото, когато се справяхме с кремък и кибрита, защото тук имаме подкрепата на Божиите обещания.

Човек никога не трябва да се отчайва. Времето на Божията милост идва, ако вярваме. Нека да искаме с вяра, без да се съмняваме и да не прекратяваме молитвите си, защото Царят забавя отговора си. Удряйте, докато се получат искри, запалете фитила и скоро светлината ще избухне.

Не вярвам да съществува случай в историята на Божието царство, където правилната молитва, принасяна по правилния начин, завинаги да е останала без отговор.

Юри се женеше. Подписване, разходка, множество снимки и хоп в ресторанта. Започна и даването на подаръци за младоженците, някои в плик, други в красиво оформена опаковка.

Изведнъж в залата внесоха огромна кутия, която била изпратена от далечни роднини на Юри, но самите те не могли да дойдат.

Гостите на сватбата започнаха да си шушукат:

– Каква голяма кутия!
– Какво ли има в нея?

– Прекалено е лека.

– Намирисва ми на нещо нечисто….

Юри със свидетели скъсаха празничната лента, която обграждаше пакета и бързо отвориха капака на кутията.

– Пълна е с смачкани хартии, – разочаровано се обади някой.

Младоженецът отчаяно ритна кутията, но в нея нещо издрънча. Юри и неговият най добър приятел скочиха в голямата кутия и започнаха да ровят в хартията. Най-накрая победоносно Юри извади ключове с дистанционно за кола. Всички се смееха и радостно поздравяваха младоженеца.

На следващата сутрин Юри си помисли:

„Трябва да благодаря на роднините си за ценният и хитро изпратен ми подарък“.

– Здравей дядо Гошо! Благодарим ви с Наталия за невероятния подарък и особено за хитро скрития ключ от колата, която ни бяхте изпратили. Това с големия кашон, ….. бе много оригинално.

– Поздравявам те Юрка. Значи си намерил ключа? А петте хиляди на пачки, не откри ли?

– По дяволите, – изруга Юри.

Младият мъж бързо извика такси. Младоженците с няколко свидетеля се втурнаха в ресторанта, за да разберат какво е станало с онази голяма кутия. Те бяха я оставили на боклука в двора.

Изтичаха при контейнера, а тя си стоеше там спокойно. Бързо започнаха да изхвърлят всички натрупани книги в нея. Но за съжаление освен стари вестници и списания, друго нищо не намериха.

Младоженците се прибраха омърлушени в дома си.

– Къде гледахте, глупаци, – вилнееше Натали, – това са толкова много пари.

Юри с приятелите си мълчаливо въздишаше.

Изведнъж телефона иззвъня. Обаждаше се дядо Гошо:

– Е, какво Юрка, намери ли кутията?

– Намерих я, но пачките ги нямаше там.

– Тях и не трябваше да ги има! Пошегувах се! Мислех си, че след бурната нощ седите не изтрезнели и мързелувате. Не ви ли добавих малко адреналин? Ха- ха-ха …..

Юри се цупеше на дядо си цели десет минути. След това всички се разсмяха и продължиха да мързелуват надигайки бутилка с шампанско от време на време.

У Атанаска винаги имаше котки. Те бяха от изхвърлени на пътя, плачещи под някой храст или такива, които сами идваха до вратата на дома ѝ.

Едно утро Атанаска тръгна към гаража, трябваше спешно да занесе някакви документи в града. Тя вървеше като си тананикаше нещо под носа.

Изведнъж се чу смразяващ кръвта писък на котка.

– Явно някоя котка е в беда, – каза си Атанаска.

Тя се огледа, но не видя нищо. Усети, че звукът идва отгоре.

– Котенце, къде си? – извика Атанаска.

Котето след като чу гласа ѝ, придоби надежда за спасение и започна да мяучи без да престава.

Атанаска бързо съобрази, че звукът идва от стаята, която се намираше над гаража. Тя е празна. В нея се намираше само един кашон  в ъгъла пълен със стари списания.

Атанаска надникна в кашона и видя малка рижа глава между пожълтелите страници. С треперещи ръце девойката внимателно измъкна малко котенце, като внимателно изваждаше списанията и ги слагаше на пода. Животинчето едва отвори очи.

По-късно се разбра, че съседската котка е търсила, тихо и спокойно място, за да роди котенцата и кашонът със списанията напълно удовлетворил нуждите ѝ. Но тя изтървала едно от тях между списанията и не е могла да го отнесе с другите котета по-далече от тук.

Котенцето бе замръзнало след хладната нощ. Гръдната му кост бе изкривена, а единият крак му бе изкълчен, но малкото коте бе живо.

На бегом Атанаска отнесе малкото при ветеринар. Той изправи крачето, а за гръдната кост каза:

– Тя сама ще се изправи.

Въоръжена с храна за котки, Атанаска заедно с котето влезе в дома си. Започна да го храни през три часа и да масажира коремчето му. Наложи се малкото коте да придружава Атанаска навсякъде, дори на работата ѝ, където с радост и съчувствие посрещнаха малкото.

Така порасна Рижка, която стана разкошна красавица,смятаща Атанаска за своя родна майка.

Тя се намира в близост до западния склон на Елионския хълм.

В миналото градината е била много по-голяма, но сега е останала само една част от 2300 квадрати метра.

Това е едно от най-почитаните места на християните.

Именно тук, Исус се моли в последната си нощ на свобода.

Тук се намират няколко уникални дървета, възрастта на които се предполага, че е повече от две хиляди години.

Гетсимания се намира в Кедронската долина, която има определена слава, именно тук, според преданията ще стане възстановяването на мъртвите за Страшния Съд.