Симеон доста се забави от училище. Това не беше обичайно за него. Майка му се притесни. Какво ли не мина през главата ѝ.
Изведнъж входната врата се тропна и Симеон нахлу като ураган в стаята. Поспря за малко, погледна притеснените си родители и побеснял заяви:
– Цял час ни държа морал.
– Кой? – попита баща му.
– Тодоров, кой друг, – буйно размаха ръце Симеон.
– Какво се е случило? – попита майка му.
Симеон свали якето и заедно с чантата ги хвърли на леглото. Седна на фотьойла и нервно започна да разказва:
– Тодоров влязъл в класната ни стая, а на дъската пошело: „Николова е глупачка и мръсница!“ Когато нахълтахме всички след физическото, изгледа ни свирепо и побеснял попита: „Кой е авторът на този шедьовър?“, а ръката му сочеше черната дъска.
– Навярно никой не си е признал, – коментира баща му.
– Най-напред се стъписахме и мълчахме. После Владо започна: „Та каква учителка е Николова? Тя не може една задача да реши. Когато преподава урок, все гледа от лисчето и от там преписва решението на всички задачи“.
– Всеки учител решава задачите предварително, – опита се да обясни майка му. – Какво странно има в това.
– Да, но при нея не е така, – упорстваше Симеон. – Мъжът ѝ е много добър математик и е решил всичките задачи от учебника. Той е инспектор по математика.
– И от къде сте сигурни че е така? – попита недоверчиво баща му.
– Много сте „осведомени“, – не без ирония се обади майка му.
– Не ми вярвате?! – буйно реагира Симеон. – Като подхване да решава някоя непозната задача, спира, изтрива всичко и започва отново, но до краен резултат не стига. Тя е много взискателна към нас, но не и към себе си.
– И навярно това сте разказали и на Тодоров? – попита майка му.
– А той какво каза? Как реагира на вашите нападки? – полюбопитствува баща му.
– „Не вярвам, чак толкова да е изостанала, – гласът на Симеон придоби дразнеща интонация, вероятно се опитваше да имитира учителя си. – Преувеличавате! Търсите начин да смекчите вината си, заради това, което сте написали на дъската“.
– Е, и? – родителите му леко бяха проточили шии напред.
– Казахме му, че това е истина, но той не повярва, – тъжно констатира Симеон.
– А ти какво мислиш по въпроса? – погледна го изпитателно баща му.
– Тя не само нищо не разбира от математика, но има и отвратителен характер, – заяви категорично Симеон.
– Не преувеличаваш ли малко? – скастри го майка му.
– Не! Вчера вдигна Данчо на дъската, за какво ли не го пита, а той отговоти правилно на всичките ѝ въпроси. После му даде задача, която не сме решавали досега. Данчо започна, стигна до някъде и спря. Тя ентусиазирано грабна тебешира от ръката му и започна да решава, но и тя спря. Избърса написаното и пак почна да пише, така няколко пъти …. Мълча, пухтя, а накрая заяви: „Има нещо сбъркано в условието на тази задача“. А на Данчо му писа четворка, а той е много умен. Отличник на класа е, най-добрия ни математик. А тази четворка ще остане единствената му ниска оценка в бележника.
– Как завърши разговора с Тодоров? – попита баща му.
– С конско, с какво друго, – поривисто скочи Симеон. – Не сме уважавали учителите си. Винаги сме били най-умните и нищо не ни се доказвало. Никога не сме си признавали вината си, другите ни били виновни за всичко …..
– И е бил прав, – защити го баща му. – Много сте вирнали галва….
Симеон не дочака тирадата на баща си, прекоси стаята и със замах затвори вратата след себе си.
Без Божията воля, нищо не може да проникне в живота на този, който уповава на Господа и е послушен Нему.
