Странни кръгове в пустинята Сахара са създадени през 1997 г. от ръцете на хора, които са били от творческото сдружение D.A.S.T.

Направената скулптурна се състои от две спирали, започващи от центъра.
Едната е създадена от конуси, разширяваща се от начало, а втората – от вдлъбнатините, изградени по същия принцип.

Според замисъла на създателите спиралите трябвало да изчезнат с течение на времето в резултат на ерозия.

Въпреки това, дори и сега, 20 години по-късно, те са напълно видими дори от космоса.

През 1855 г. Лондонското филхармонично дружество  поканило Вагнер да даде няколко концерта в столицата.
Веднага щом Вагнер се появил в Лондон срещу него се надигнали нападки. В музикалните кръгове се носел слух, че той снисходително се отнасял към такива безпорни авторитети, като Моцарт, Керубини, Бетовен и ги „измъчва в техните концерти“, колкото си иска.
Лондончани особено били раздразнени от това, че Вагнер дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Дали му да разбере, че според тях това е неприлично и подчертава неуважителното му отношение към Бетовен.
На следващия концерт партитурата лежала на пюпютъра. Успехът на концерта бил изключителен. Ценители на музиката заобиколили Вагнер и развълнувано го поздравявали:
– Нали ви казахме! ….. Така съвсем по друг начин звучи! Истинско Бетовеново звучение! Колко перфектно се получи темпото на скерцото! Как брилянтно въведохте виолите! ….
След тези думи един от музикалните ценители грабнал отворената партитура и …
О, ужас! Това била партитурата на „Севилския бръснар“ плюс приложения за фортепиано, които стояли най-отгоре …

Всеки народ има свои правила за поведение. Тяхната задача е да обезпечи хармония във взаимоотношенията с хората. Човек, който не съблюдава правилата за приличие, буди недоумение и неприязън.
В Норвегия и Япония доскоро не бе прието да се отстъпва масто на по-възрастни хора или инвалиди в обществения транспорт. Смятало се е, че отстъпвайки мястото си, вие го унижавата и с високомерие се отнасяте към неговата немощ.
В САЩ жената сама плаща за себе си в ресторант. Тя смята унизително някой да плати за нея. Ако някой мъж направи това, все едно подчертава нейната финансова несъстоятелност. А ако се опитате там да помогнете на някоя жена, да ѝ донесете нещо или да отворите врата пред нея, се смята, че демонстрирате пред нея превъзходството си. А ако направите на американка комплимент, тя може да ви обвини в сексуален тормоз …..
В много страни инвалиди се отказват от помощ, не искайки да се чувстват „хора от втора класа“.
В европейските страни е прието, когато се ходи на гости да се носи вино, плодове или сладки. А в Китай поднасянето на цветя на домакинята, даже за рождения ѝ ден, се смята за неприлично. Там смятат, че този, който подарява цветята, счита дома за грозен, лишен от красота и за това носи украса за него.
В Норвегия трябва да се внимава с изказването на комплименти – това се смята за грубо ласкателство. По тази причина там не трябва да се хвали ученик пред целия клас.
В Корея при среща с дама се изказват странни „любезности“ от рода на: „Днес изглеждате много уморена“, „Имате гръгове под очите, вероятно бъбреците ви не са наред“ …. С това се дава да се разбере, че жената трябва да изглежда слаба и болна, та мъжът да има желание да я защити и подържа във всеки момент.

Според Амос Ори от Технологичния института в Хайфа, пространството може да бъде свито до толкова, че да се създаде локално гравитационно поле, което прилича на поничка с определен размер.
Гравитационното поле образува кръгове около тази поничка, за това пространството и времето са здраво усукани. Това положение на нещата води до отричане на необходимостта от някаква хипотетична екзотична материя. Как това изглежда в реалния свят е трудно да се опише.
Ори твърди, че математиката е показала, че през равни интервали от време вътре в поничката, във вакуума, ще се образува машина на времето. Всичко, от което се нуждаете е да попаднете на това място. На теория можете да се отправите на някъде по всяко време, след като е построена машина на времето.

Жорж Санд е псевдоним на Армандин Орор Люсил Дюпен, по мъж Дюдеван.

Тя е френска писателка от 19 век. Героините на романите й са силни независими от мъжете жени. Описвала ги е с мъжки имена.

Първоначално Орор е писала своите съчинения заедно със своя любовник Жюлес Сандоз, В съавторство със него е създала „Комисар“, „Роза и Бланш“. По-късно писателката е написала романа „Индиана’ под, който Сандоз не пожелал да се подпише.

От този момент Орор избира мъжки псевдоним, вземайки за фамилия Санд и име Жорж. От тогава в литературните кръгове Орор Дюдеван наричали именно така Жорж Санд.

Тя не само приела мъжки псевдоним, но и започнала да се появява в обществото с мъжки дрехи. Разводът й през 1835 г. и свободното й поведение допринасли за нейния, донякъде скандален за епохата облик.