Зарко и Боряна се прибираха с кола у дома си. Изведнъж насред пътя видяха жена, която им махаше да спрат.

– Не спирай, – каза уплашено Боряна, – може да е нещо, което е прекалено опасно.

Но Зарко реши да мине близо до жената, за да се увери, че никой не е пострадал.

Когато приближиха с колата и двамата забелязаха, че цялото лице на жената  е нарязано и в синини.

Тогава Зарко спря и реши да види с какво може да помогне на тази жена.
– Семейството ми катастрофира, – каза наранената в лице, – мъжът и синът ми са още в колата.

– Къде е колата? – попита Зарко.

– Тя е паднала в една дълбока канавка, – отговори жената. – Мъжът ми е мъртъв, но малкото ни дете е още живо. Моля помогнете ми.

Зарко реши да се спусне в канавката и да спаси детето, а на жената спряла ги на пътя каза:

– Останете при жена ми, ще видя какво мога да направя.

Когато Зарко се спусна до колата, забеляза двама мъртви на предната седалка, но не им обърна внимание, а бързо грабна детето и се върна при колата си.

– Къде е жената, която беше при теб? – попита Зарко жена си.

– Тя тръгна след теб към катастрофиралата кола.

Тогава Зарко реши да се върне и да види, дали в колата няма още някой останал жив. При новия оглед, откри че мъжът зад волана е мъртъв, жената до него също, но…..

– Та това е жената, която ни спря на пътя и искаше помощ, – потресен извика Зарко.

На жена си обясни:

– Мъжът и жената в колата са мъртви, но е станало някакво чудо. Мъртвата жена е тази, която ни спря на пътя и поиска помощ от нас.

– Това е само Божия намеса, – прехапа устни Боряна.

Двамата прибраха детето и го отгледаха, като свое. Те нямаха деца, а това бе като Божи дар за тях.

Животно, което пожелало вкусните парченца пилешко месо нанизани на шиш, едва не загуби живота си поглъщайки и металната 38 сантиметрова пръчка.

Сю Вудворд от Хемпшир, Англия, приготвила всичко необходимо за предстоящото барбекю и за малко излязла от кухнята. От това се възползвал лабрадор на име Хоуи.

Когато стопанката се върнала, тя била ужасена. Месото заедно със едно от шишовете изчезнало в гърлото на нейния лаком домашен любимец.

Забравяйки за барбекюто, жената се втурнала към ветеринарната клиника.

За щастие ветеринарите успели да извадят шиша от тялото на Хоуи, без да прибягват до хирургическа намеса.

След кратко време кучето избягало от стаята, като размахвало опашка, сякаш нищо не се е случило.

Ветеринарите съвсем не обичат сезона на барбекютата, защото домашните любимци, които обичат човешка храна, често крадат шишчета, а това води до стомашно разтройство дори и до отравяне.

Често сме свидетели на злото в този свят. Много хора са ме питали: „Как Бог го допуска“?

Мисля, че трябва да си зададем друг въпрос: „Любовта и грижата не са ли доказателство за Божията намеса в света.

Тази зима студът и снегът ми дойдоха  в повече и се разболях. Божията доброта и любов усещах чрез хората, които се грижеха за мен. Те правеха всичко възможно, за да се възстановя напълно. Чувствах Божията помощ във всеки техен жест.

В света има много зло, но това, което идва от Бога, прониква през мрака, когато ние се грижим за нашите близки и познати..

Когато се отнасяме с любов и милост към другите, свидетелстваме за Бога .

Боже, благодаря Ти, че ми помагаш да живея така, че да изявявам Твоята слава пред света.

Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.

Детската жестокост за съжаление няма граници.

Веднъж Румен отиде на детската площадка, за да поиграе футбол. Там много по-едро момче от неговия клас започна, без видима причина, да го рита. Тъй като нямаше никаква ответна реакция от страна на Румен, едрото момче започна да го бие.

Това положение продължи доста дълго време. Румен бе уплашен толкова много, че се страхуваше да разкаже на родителите си за тези издевателства. Той бе толкова подтиснат, че не искаше да ходи на училище.

Всяка сутрин се събуждаше с мисълта:

„О, не пак ли този кошмар!“

В един прекрасен ден всичко се промени. На помощ на Румен дойде един ученик от по-горните класове Добромир. Той бе широкоплещест и в училище го познаваха всички. Играеше в училищният отбор по футбол.

Добромир от личен опит знаеше, какво означава да издеваелстват над теб връстниците ти. Както Румен и той бе допуснал същата грешка и не бе разказал за това на родителите си. За това реши да се застъпи за беззащитното момче.

Как Добромир защити пострадалия Румен?

Той знаеше, че трябва да действа много внимателно. При поредната конфронтация Добромир приближи момчетата от по-малките класове и покани Румен:

– Ела с мен днес, да обядваме заедно в стола.

Този начин на намеса даде резултат. Когато нахалниците видяха, какъв защитник си има Румен, го оставиха намира.

Този случай въодушеви Добромир и той застана начело на организация противопоставяща се на преследването и издевателства над деца от техните връстници.

– В училище трябва да има ред и нито едно дете не бива да се чувства преследвано или заплашено от нападките на другите ученици в класа му, – каза Добромир още на първото събрание на образувалата се организация.

Добромир и Румен станаха големи приятели. Когато Румен завърши училище, в прощалната си реч той каза:

– Не бих постигнал нищо, ако Добромир не се бе появил като ангел пазител от небето в този ден, когато много ме тормозеха….