Един проповедник проповядвал за ада, правейки особен акцент на думите „скърцане със зъби“.

Една жена не издържала и се обадила от мястото си:

– Но аз нямам зъби!

– Няма значение, – казал проповедника, – там ще ви дадат …

Жителите на град Хауден, Йоркшир, Англия, били шокирани, когато видели как 44 тонен камион минавал по пътя, много близо до фасадите на къщите.

Дейв Клоуз почувствал странна вибрация. Той проверил записа от външната камера и видял доста плашеща картина.

За щастие, никой от местните жители в момента не е бил на улицата. В противен случай всичко щеше да завърши доста трагично.

Независимо от това, че на другата страна на пътя стояли няколко паркирани автомобила, за шофьора на камиона имало достатъчно място за тази маневра, но не е ясно защо той е решил да постъпи така.

Дейв съобщил за инцидента в транспортната компания, на която принадлежал злополучния камион и небрежният шофьор е бил уволнен.

Момиченце на три години не е изпитвало по-голям шок от мига, когато забелязало, че баща му много се е изменил.

Мъжът отдавна е носел брада, но решил да се обръсне и да се пошегува с дъщеря си.

Легнал на кревата да спи, като покрил долната част на лицето си с одеяло.

Когато дъщеричката му го отвила лекичко, тя не намерила обичайната брада и застинала на едно място, като поразена от гръм.

Момиченцето погледнало още по-надолу под одеялото, като се надявало, че изгубената брада ще се появи.

Разбирайки, че брада я няма и баща ѝ е гладко обръснат, детето заплакало и с викове избягало от стаята.

Седейки на дивана близо до мястото за приемане на поръчки в един ресторант, непознатата забелязала един буркан с пари, събран за благотворителност.

Тя се поколебала за няколко секунди, но после грабнала плячката си и я изсипала в чантата си. След това напуснала мястото.

По-късно станало известно, че тези пари били предназначени за финансиране на изследвания на рака.

До момента на кражбата сумата от даренията била доста прилична.

Представете си, че живеете в дом, около който няма детска площадка, а тревните площи са заети от автомобили и зиме, и лете. Лошото е, че децата няма къде да играят.

Този проблем е познат за жителите на по-големите градове. Например, Лондон особено през първата половина на 20 век. Вярно е, че автомобилите тогава са били малко, но и дворовете също.

Тогава американката Ема Рид през 1922 г. е патентовала идея за детски клетки, заместител на място, където децата могат да си „играят“ навън. Тази клетка се поставяла на прозореца отвън.

Лондонският градски съвет реализирал тази идея в няколко гъсто населени район.

В оригиналния патент имало наклонен покрив за защита от сняг и дъжд, но очевидно са решили да го икономисат.

Интересно, това място дали е били достатъчно за движение и игра на едно по-голямо дете?