Нова учебна година – нови проблеми. В малките селца закриха училищата, а децата сега ги возят с бус до „окрупнените“ в по-големите селища такива.

Това до някъде е добре, въпреки „незабележимите“ минуси. Така в крайна сметка се получава по-голяма убедителност.

Най-зле е работата с кадрите. Млади учители, макар и необвързани със семейни задължения, не желаят да се потопят в „дивата“ атмосфера на някой район.

Вероника Стоименова, не се предаваше лесно. Каквито и абсурди и неочаквани случаи да срещнеше в живота си, успяваше да запази вътрешния си мир.

Госпожица Стоименова скоро бе завършила педагогическия институт в родния си град и с нетърпение очакваше да се гмурни в нерешените педагогически проблеми на родното ни училище.

Назначиха я в училището на средно голямо балканско село, в което докарваха децата от околните полузапустели селища. Ще попитате от къде ще се намерят деца в този забравен от Бога район? Не само се намираха, но и бяха много „талантливи“.

В час по математика Вероника реши да провери знанията на поверения ѝ контингент.
Изкара на дъската Катя. Дребно слабичко момиче с рижи дълги коси и множество лунички по лицето. Същинско Пипи Дългото чорапче, без стърчащите плитки.

– А сега да видим какво е останало в главите ви, от наученото до сега, – започна тържествено Стоименова.

Катя бе затихнала до дъската с парче тебешир в ръката.

– Напиши на колко е равно синус на квадрат плюс косинус на квадрат.

Катя нерешително пристъпи напред готова да пише, но нещо я спря.

Изведнъж се плесна по челото:

– О, колко съм …..?! – каза момичето на себе си и с размах започна да пише.

Написа „синус“ и го огради със много красив квадрат. Постави плюс и повтори процедурата. Изписа „косинус“ и за да не избяга, го огради с подобен квадрат. Последва равенство, но резултата не бе изписан.

Защото Катя бе изпаднала в такъв дълбок размисъл, че едва ли някой можеше да я откъсне от мислите ѝ.

Вероника бе отворила широко уста. Очите и щяха да изхвръкнат от орбитите, а дъхът ѝ бе секнал.

С такава „образованост“ тя за първи път се сблъскваше.

Не се смейте, положението е много плачевно…..

В Нижни Новгород е преминал фестивал на уличното изкуство „място“, където много майстори са представили работите си. Някои от тях са отбелязани като истински шедьоври.

Първо място е заел портрета на руския писател Максим Горки направен от тиксо, който е дело на уличния художник от Перм Александр Жунев.

Своето творение майсторът е направил по оригинален начин. Той е използвал мрежа и шест вида тиксо. Стилът е наречен „пиксел-тиксо-арт“. Той прилича на пошиване с кръстчета.

Много е подходящ за града. Картината се получава двупланова. Отдалече се вижда образа, а отблизо ярка абстракция от квадрати. Тиксото не е скъп материал, както боите и идеално подхожда по ширина за най-често срещаните мрежи.

Жунев е известен със своите оригинални работи. През 2009 г. е създал портрет на Сергей Есенин висок повече от 12 метра с площ 160 м² върху изоставен строеж  в Перм.

Но известност художникът е придобил след представянето на работата му „Гагарин. Разпятие“ на Денят на космонавтиката 12 април 2015 г.
На рисунката е изобразен първия космонавт Юри Гагарин разпънат на кръст.

На следващия ден творението било изпилено по заповед на заместник кмета на Перм, а съдът осъдил художника да плати глоба от 1000 рубли, с обвинение, че е увредил външния вид на сградата.

Инцидента с унищожението на това произведение предизвикал много бурна дискусия в обществото.

През 2016 г. Александър Жунев е създал от есенни кленови листа на стената на древна къща в Перм портрета на лидера на руска рок група Юрий Шевчук.

Живеещите в Австралия паяци гладиатори, както и други паяци, плетат мрежи. Начинът им на лов с нея става по по различен начин от този на гладиаторите.

Те изграждат мрежа във вид на малък квадрат с много еластични нишки. А след това се оглеждат за насекомото жертва, като държат квадрата между двата предни крака.

Когато жертвата се окаже на подходящо място, паякът гладиатор ловко я хвърля върху жертвата си.

Почистеното огледало е не само красиво, но и удобно. За да остане стъклото незъмъглена даже след часове, след като е вървял душа в банята, можеш да е възползваш от тази гениална идея.

Всичко, което е необходимо е парче твърд сапун. На сухо огледало нанесете по цялата му повърхност сапуна на малки квадрати и ивици.

Първоначално огледалото ще бъде мътно.. Нужно е да се разтрият сапунените ивици с мека кърпа. Избършете внимателно изсъхналия сапун, докато нацяло не изчезне от повърхността.

В резултат на това се получава блестящо стъкло без ивици. Благодарение на този трик, огледалото в банята няма да се изпотява изобщо, при никакви обстоятелства.

Сапунът може да предотврати изпотяване на очилата през зимата. Със стъклата на очилата се постъпва по същия начин, като се натрият със сапун и избършат с кърпа.

Даже и маска за гмуркане може да се обезопаси от запотяване с помощта на сапун.

Най-доброто и просто средство против изпотяване на стъклата, можете да намерите в дома си!

Всеки човек помни 5-10 телефонни номера, които той често използва. В процеса на повторна употреба на номерата се използват различни видове начини за запомняне.
Какви са тези начини?
1. Рисунка на телефонния номер образувана от цифровата клавиатура на телефона. Квадрати, линии, триъгълници. Цялата тази информация е оформен като геометрични фигури.
2. Числата на телефоните в непосредствения им вид, както виждаме телефонен номер на хартиен носител. Това е зрителна информация.
3. Във вид на една фраза. Двеста и четиридесет и шест, седемнайсет, двадесет и три. Тук работи речевата памет, когато си спомняме добре отделните думи или кратки фрази.
4. Свързване към познатия информация. Мнемонически метод, който повечето хора използва. 906-917 – 41-906 63 – лесно се запомня, защото шест е обърната девятка, 917 – година на революцията, 41 началото на войната, 59 – годината на моето раждане. Познати, например, математическа константа – 3.14.
5. Групирането на лесни за запомняне комбинации от числа. 121 – 00 01 12 – 1 – 000 – 1. Често можете да видите как по реклами прегрупират телефонни номера, така че се получат по-прости за запомняне групи от цифри.
Комбинацията от тези методи, плюс повторната употреба на информация, многократно набиране на месеци или дори години, дава ефекта на запомняне „просто така“. И това е само за една дузина телефонни номера.