Архив за етикет: молби

Фалшификацията

Това бе доста отдалечено село и най-лошото бе, че до него се достига по път осеян с дупки.

Хората от там настоятелно умоляваха властите:

– Ремонтирайте единствения път до селото ни.

И молбите им скоро бяха чути.

Изпълнителите на ремонта се хвалеха:

– Използвали сме най-новите немски технологии.

Но радостта на селяните, че се появи гладък асфалт вместо осеяния с дупки път, не трая дълго.

Те скоро откриха лъжата на тези, които бяха извършили ремонта.

Върху дупките бе сложено платно като килим, а отгоре му бе поставен тънък слой асфалт.

За хората от селото не беше трудно да вдигнат това така наречено „асфалтово“ пътно платно с голи ръце.

Измамени, те поискаха наказание на всички виновни за фалшификацията и настояха за нов ремонт.

Явно е, че асфалтовият им килим няма да издържи дълго.

За всичко, Боже мой, благодаря Ти

indexДнес Бог прегледа жалбите, молбите. И на хората от каната, желаното в сърцата им наля.

Но не на всекиго сърцето се отвори, чудото място у тях не намери. Завистта, враждата, алчността подпираха вратата и не позволиха успех да се налее.

Други до край изпълнени с тъга и безнадежност, стоят в проблема си. А Бог жалее, че всичко това в сърцето им е скрито. Желаеше любов да им налее, но къде?

И Бог тъгуваше, че хората не могат, сърцето и душата си да чистят от обиди. Така с годините сърцата камък стават и се превръщат в гранити.

Но Бог се приближи, погледна и засмя се, защото срещна влюбени сърца. Той взе съда си и  в сърцата им щастие наля.

А хората разляха подарената им благодат. И всички наоколо за загубата виняха, забравяйки себе си да обвинят.

Ако можеха да прощават, да вярват, да обичат и да благодарят, то Бог не капки би им отмерил, а цялата кана би им дарил.

Той хвърли поглед на безбройните молби и прошение. И там, в купа откри особен плик, където бе написано: “ За всичко, Боже мой, благодаря Ти!“

Тя не искаше пари

originalГригор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.

Нашето състояние

Когато загивал морският гигант „Титаник“ по телеграфа се носели неспирни молби за помощ Тези съобщения били приети от два кораба „Калифорния“ и „Карпатия“.

Вторият кораб веднага отговорил: „Идваме с пълна пара, дръжте се!“

Той с голяма скорост успял да стигне до мястото на катастрофата. Моряците от кораба успели да спасят осем човека.

„Калифорния“ бил много близко до „Титаник“ но не успял изобщо да се задвижи. Корабът бил заседнал в ледовете. Нямал достатъчно гориво, за да засили котлите и да потегли. Самият той имал нужда от помощ.

Така се случва и със всеки от нас. Нашето влияние върху другите зависи от това в какво състояние сме. Ако нямаме любов и не изпитваме състрадание, ние няма да можем да направим нищо, за да помогнем на хората.

Ватикански секретен архив

Противно на общоприетото схващане, самите документи в архив не са тайна, но не и сградата, в която се намират.

Цялата информация е отворена за достъп на посетители, с изключение на документи, които са на по-малко от 75 години, тъй като архив съдържа папски книги, правителствени документи и кореспонденция.

Така се защитава всяка информация за сегашното правителство и всички дипломатически въпроси свързани с него.

За да видите някоя част, ще трябва да подадете молба за конкретен документ, който искате да проверите.

Смята се, че архивът съдържа повече от 35 хиляди тома и над 83 километра рафтове за съхранението им.

Ватиканският секретен архив може да се похвали с най-стария оцелял документ, датиращ от 8 век, писма на Микеланджело и документи на известни исторически личности като Хенри VIII.