Дадена държавата  може да се съгласи с предлаганата формулировка „църква на сатанистите“, защото понятието „църква“ в главното си значение предполага следване на християнството.

На 24 януари 2008 г. станало известно, че в едно държавно училище на Естония за деца с нарушено развитие учителите работили с привърженици на сатанинската секта „Черната Венера“.

На 1 септември сатанистите извършили обред на посвещение на „сатана, като носител на непорочна житейска мъдрост“ за всички училища и учебници в Естония, с цел „балансиране с наложената в училищата християнска вяра“ и предотвратяване на превръщането на възпитанието в Естония в „лицемерна религиозна самозаблуда“.

На 12 февруари 2014 г. Естонският съд отклонил жалбата на сатанинската организация „Естонско сатанинско идване“ на отказа да бъдат въведени като религиозни общности в регистъра на организациите с нестопанска цел и целеви фондове.

По такъв начин било поддържано решението на Окръжния съд на Тарту от 30 април 2013 г. което от своя страна оправдава отказа на позицията на Министерството на вътрешните работи, според което на базата на закона за църквите и енориите в Естония, в регистъра не може да се внесе религиозна организация, чиято дейност е в разрез с обществения ред, здравето и нравствеността.

През септември 2001 г. три естонски партии – Руска партия на Естония, Руско-Балтийска партия и Руска партия „Единство“ са били против подобна регистрация.

Светът е пълен с криви пътища и зли хора. Мнозина са уверени, че сами могат да вървят по правия път, но в тъмнината на греха, бързо се отклоняват и пътищата им стават криви.

На онези, които с цялото си сърце търсят Божията мъдрост, Бог обещава спасение от тъмните пътища, злите хора, лъжците и похотливите развратници.
Само Бог знае пътя на живота и ни води по него.

В безбожния свят не е модерно да се води праведен живот. Изглежда, че на земята владеят беззаконни и коварни хора, които пред нищо не се спират.

Вярващите трябва да ходят в пътя на праведните, защото  така ще наследят земята и ще живеят на нея, а нечестивите ще бъдат изтребени от Бога.

За да постигнем мъдрост ни е необходимо:

Трябва да имаме готовност да приемаме Божиите заповеди и мъдрите наставления на по-възрастните.

Необходимо е, да предразположим сърцето и ума си към размишления.

Нужно е горещо желание да се придобие мъдрост като истинско съкровище.

Златотърсачите прилагат огромни усилия, за да получат злато и сребро, които толкова много се ценят в света.

Никой в света не може да придобие мъдрост с човешки усилия.

Когато угаждаме на Бога, Той ни дава мъдрост. С нея идват знанието и умението. Тогава нашият път става път на правдата, където Бог ни защитава.
Струва си, със всички сили да искаме такава мъдрост.

Ние живеем в един безбожен свят, където Божията мъдрост не се цени. Но нека помолим Бог да ни даде Неговата мъдрост като най-голямото съкровище, което можем да имаме.

За младите хора много е важно обкръжението им. Ако приятели те канят някъде, често е трудно да се откажеш.

Когато те викат  да отидеш по пътя на греха, несправедливостта, кражбата и злото, Мъдростта вика:

– Сине мой, не се съгласявай!

Независимо от това, че пътя към греха се оказва доста съблазнителен и по-лек, не ходи по него. Дори птиците избягват примката.

За това младите хора трябва да бъдат мъдри в избора си на път в живота.

Бог е изпратил Мъдростта за да обяви пътя на живота. Въпреки това, много хора отхвърлят нейните думи и изобличения, уверени, че знаят всичко.

Ако човек отхвърли съветите на Мъдростта, върху него ще дойде ужас, беда, скръб и притеснения. Тогава той  ще Я вика, но тя няма да го чува. Той ще опита плодовете на своите мисли в живота си.

Тези, които се боят от Бога, ще живеят безопасно и спокойно, без да се страхуват от злото.

С една дума казано, слушай Божията мъдрост.

Един човек попитал един старец, който се славел с мъдростта си:

– Какво да правя? Някаква тежест ме смазва.

Старецът отговорил:

– И на големи и на малки кораби има въжета. Ако няма попътен вятър, слагат на раменете въжетата и бавно влачат кораба, докато Бог не изпрати попътен вятър. А когато видят, че настане мрак, тогава приближават брега. Забиват кол и връзват за него кораба. Този кол е самоосъждението….