Южно корейският дизайнер Hyun Ryu Si е предложил уникална идея за пералня, която се явява комбинация от въртящо се колело за хамстер и бягаща пътека за човек.
Голямото колело, което има гумени ролки, събира кинетичната енергия, когато човек бяга и я насочва за използване в пералнята.
Както е обяснил Ryu:
– Колелото е кръстоска между бягащата пътека и пералнята, където с помощта на кинетичната енергия изработена от човека, се икономисва енергия и се запазва природата.
Неговата идея включва миещи топки вътре в специални контейнери, предназначени за съкращаването на времето за прането и икономия на водата в процеса.
– Освен това бягащата пътека, – отбелязва Ryu, – ще може да се използва за подържане на по-здравословен наин на живот.
Устройството е снабдено с дисплей, за да усигури музика и филми за човека, а също има и вградени слънчеви панели. Те ще съхраняват енергията, когато колелото бездейства.

Поради притока на много хора в сградата и в околните здания, ставало много шумно.
Това дразнело учениците, но не и учителят им.
Той добре приемал и тишината, и шума.
Веднъж учениците силно негодували от силната музика, която се разнасяла от съседната сграда.
Тогава учителят им казал:
– Тишината не е отсъствие на звуци, а липсата на его.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

Той беше главен инспектор в данъчхата служба, в отдела патентни данъци. Човекът срещу него строго му заяви:

– Всични данъчни декларации са обработени стриктно. Няма нищо съмнително.

Е все пак той беше шеф на фирмата., но дали можеше да му се вярва. Инспекторът не беше много впечатлен от изказването.

– Още по-добре за вас. Значи няма да работим повече от необходимото време.

Това беше музика за бизнесмена и той гордо изпъчи гърди.

– Чуйте, инспектори, не ми е съвсем ясно защо всъшност сте тук. Плащам толкова високи данъци, не разбирам защо държавата иска още пари.

– Очевидно не плащате достатъчно. Държавата търси пари, за да запуши дупка от сто милиарда лева.

– Какво говорите? Сто милиарда лева? На грешен адрес сте попаднали. Тук няма да намерите толкова пари.

– Естествено, че не, – усмихна се успокоително инспекторът. – Това беше само малка шега.

Навярно ще кажете, че повечето хора, които слушат музика се държат съвсем нормално и прилично. Музиката помага на много хора.
Въпроса е, че не трябва да се стига до крайности……
Злоупотребите стават не само в музиката. Тенденциите в обществото са да го търкулнат към бездната на безсмисленото потребление и едновременно с това да спадне влиянието на моралните ценности.
Понякога хората наистина забравят да правят много неща, заради тези новоизлюпени джаджи. Скоро компютрите ще направят всичко за нас и това не е прогрес, а деградация.
В основата на тази картинка са залегнали три неща:
1. Не чувам молбите за помощ.
2. Не забелязвам нуждаещите се.
3. Мълча за Спасителят Исус.