За да породи ужасяващи звуци в даден филм, режисьорът използва интересен музикален инструмент – вотерфон.
Вотерфонът е изобретен и патентован от Richard Waters. Всеки инструмент е уникален и изработен по поръчка. Richard ги прави лично, създавайки уникална аудио серия, музика и други данни за всеки инструмент.
Звукът от вотерфон може да се сравни със зашеметяващите песни на гърбатите китове. Този инструмент понякога се нарича акустичен синтезатор или музикална „лампа на Аладин“.
Тези инстрименти се правят от неръждаема стомана и бронз. Това са единствените материали благодарение, на които водата преминаваща през отворите на прибора, може да създаде водно ехо.

Кой е казал, че „робот“ и „шега“ са несъвместими понятия? Малко фантазия, съвременна технология, изкуствен интелект и вие имате своя „Петросян“. В един английски комедиен клуб е имало представление на робот хуморист. Андроидът RoboJase доста успешно е забавлявал публиката
Технологично, процесът изглежда прост. За образа на робота андроид RoboJase е избран водещият на популярна телевизионна програма The Gadget Show Джейсън Бредбъри. В допълнение към външния образ на робота е прибавен глас имитиращ гласа на прототипа, интонацията и типични модели на речта му. Това е направено с помощта на високо качествен синтезатор на речта. Изкуственият хуморист разполага с набор от анекдоти, скечове, кратки хумористични разкази и такива подобни неща, които са заредени в паметта му.
С помощта на видео камери и система за разпознаване на лицето, роботът получава данни за поведението на публиката в залата и с доста сложна система на изкуствения си интелект, оценява техния отговор и действия. Освен това, в зависимост от ситуацията изкуствения интелект решава и променя действието на робот в съответствие с взетото решението. Изявата на робота хуморист е минала доста успешно. Проведените необичайните представления, на необикновения шегаджия не били ограничавани.
Програма The Gadget Show се радваше на огромен успех между британски телевизионни зрители. Роботът андроид Gadget Show бил създаден за участие в едно от предаванията. Успешният дебют в комедийния клуб Glee Club накарало неговите конструктори да се замислят сериозно. При първата си изява роботът функционирал само като“говореща глава“, но по-късно се превърнал в робот с размерите на средно висок човек. Планира се, роботът да се използва за реклама и актьор-комик.
Създателите на RoboJase не са склони да ограничават участието на робота само до изяви в телевизията. Има предложения роботът да отговаря на телефоните обаждания и да общува със зрителите. Като цяло, подобни системи с различни параметри на изкуствен интелект, могат да бъдат приложени и в други сфери на човешката дейност. От банални говорещи информатори, те могат да станат консултанти и специалисти по продажбите.

Ако искате да разберете как ще изглеждат музикалните инструменти в бъдещето, разгледайте тази китара. Това устройство външно прилича на контролер, но в действителност е пълноценен инструмент , макар и лишен от струни.
Вместо тях китарата има бутони върху грифа и 8-инчов мултисензорен дисплей, но който са изобразени 6 виртуални струни. По време на свиренето, звука се генерира във вградения полифоничен синтезатор. Възможно е да се използват съчетания от различни ефекти, така че могат да се получат, както звук от класическа китара, така и невъобразими космически звуци. Тази китара е способна да работи като миди контролер.
Заслужава да се отбележи, че този инструмент работи с Linux. Отличава се с алуминиевия си корпус. Продажбата на този вид китара ще започне през април следващата година.

Електронна музика преди 250 години, смешно ли ви изглежда това? Хора, които не познават добре историята на музиката, биха свързали появата на електронната с близките 100 години.
Създаването на първият „електронен инструмент“ е дело на чеха  Прокопий Дивиш.Той е бил монах, който в свободното си време се е занимавал с наука. Много преди Бенджамин Франклинк създава гръмоотвода, но е по-известен като създателя на „Златния Дионис“.
Както често се случва името на първия „електронен инструмент“ изобретен от Дивиш е станало съвсем случайно. Идеята за синтезатор е измислена не през 20 век, а много, много по-рано.

Желанието да се обединят  тембъра и особеностите на много музикални инструменти в едно, е подтиквало много музиканти и учени към нови открития.
Първото споменаване за подобие на синтезатор е още от 1440г., наречен „клавицимбала“. В случая не е нужно да се уточнява, какво са комбинирали в този инструмент, самото име го подсказва.
Идеята за създаване на подобен род музикални инструменти е владеела и монаха Прокопий Дивиш. През 1748г. той създава инструмент чудовище, чийто размери били 150 см дължина, 90 см ширина и 120 см височина.Всичко било събрано и монтирано в една кутия, която се управлявала с помощта на клавиатура и педали. В кутията имало 790 стоманени струни и 130 регистъра. Това позволявало да се имитират не само струните, но и голяма част от духовите инструменти. Нововъведението в този инструмент било, че се използвали стоманени струни с електрически ток, което придавало ново звучение на изпълняваната музика.
Едва ли самият Дивиш е осъзнавал, че е създател на първият електронен инструмент, като се има в предвид, че електрическия ток по това време е бил по-скоро за забавление, отколкото основа за сериозна научна дейност.
Десет години по-късно във Франция Жан – Батист де ла Борде създава „електронен клавесин“. Тук използването на електричество е по-добре осъзнато, защото се е използвал статичен ток, който карал да звънят звънчета. Този инструмент не е бил синтезатор, а по-скоро механичен инструмент. Тук тока не влияел на звука, както при инструмента на чеха.
Това е само началото на синтезаторите, на чието звучене и интерпретиране на различни инструменти  се радваме и днес. Съвременните електронни инструменти са много по-усъвършенствани и с по-добро звучение от създадените в миналото, но не е лошо от време на време да си припомняме от къде е тръгнало всичко това.