Въпреки юношеските си години Вълчо взе да търси отговори на много въпроси, които го вълнуваха. Ровеше се в книги и справочници, посещаваше различни сайтове, а след това дълго разсъждаваше над това, което бе открил.

Понякога излизаше по високите скали застрашително надвесили над селото, в което живееше, търсейки опора на своята непокорна мисъл.

Той имаше широки интереси. Вълнуващите го теми бяха от различен характер. Сред бележките, които си водеше, можеха да се открият някои учудващи занимания.

Например не малък бе интерес му към подреждането на музикалните инструменти в оркестъра. В скица бе отбелязал къде се поставят струнните, духовите и духовите инструменти, но много по-интересно разсъждение бе записано под тази подредба.

„Подобен ред трябва да има и в нашият обществено политически живот. Именно тогава ще има единство и хармоничност в симфонията на общението между хората.

Ако диригентът, ръководителят на страна, фирма, учреждение, не си е на мястото или няма добра акустика, се получава дисхармония.

Обществото се раздробява на партии, класи и сдружения и хората се наежват едни срещу други“.

Веднъж с приятеля си Асен разговаряха на тема: Как може да се преустрои нашият нерадостен живот?

– Трябва да използваме нови източници на енергия, – настояваше Асен.

– Сегашните имат ограничено въздействие, – не се съгласяваше Вълчо. – Те само загрозяват и тровят природата.

– Новите източници на енергия трябва да са непрекъснато възвръщаеми, – не се предаваше Асен, – като тоновете отпадъци, водата в реките, моретата и океаните, като вятърът , приливите и отливите.

– Но милиардите, вложени от корпорациите в нефтената промишленост, в газодобива, фармацията, уранодобова, …., – нервно повдигаше ръце Вълчо, – вадят от равновесие човечеството.

– Е, да – съгласи се Асен, – всичко това ни обрича на войни….

– И към самоунищожение, – допълни Вълчо. – Това води към хаос и взаимно изтребление.

Така растеше будният младеж, търсещ изход за загниващото общество, в което живееше. Идеи не липсваха, но ако нямаше подкрепа, тези и други подобни разсъждения ще потънат в примирилото се мнозинство.

Тази улица не беше главна, а само една пресечка от площада, но по нея минаваха много хора. Като доказателство за това по тревата  край нея бяха разхвърляни какви ли не опаковки. По тях можеш да разбереш какво се продава в магазина на площада. Същински потоп от заместители, рожби на индустриалната химия, напаст на техническия прогрес.

Дядо Кольо в синя фланелка и дочени панталони работеше усърдно с метлата и на тази незабележима улица събираше внимателно и съсредоточено боклука.

Край него мина млада жена. И в место поздрав му подхвърли:

– Бай Кольо, пак ли чистиш?

Старецът въздъхна:

– Неразбран народ, Станке, няма поправия! Кой каквото си купи от магазина на Калчо, опаковката му все тук я хвърля. Отзарана щях да бия едно циганче. Изяде си вафлата и хоп, опаковката на земята. Днес ще почистя и ще видиш колко време чисто ще остане. Пък като дадат помощите ела гледай какво става!

– Цигани, българи, всички правят боклук, – в същия дух му отвърна Станка. – И на нашата улица е същото. Когато имахме още добитък ринехме лайна, а сега найлони.

– Е, аз реших да почистя, че гостенка чакаме. Жената готви, а аз чистя.

– Коя е гостенката ви? – попита Станка.

– Дъщерята с децата. Нали сега са в София. Отпуска била, че решила преди да тръгнат за морето да се отбият и у нас.

– Е, то хубаво, – зарадва се искрено Станка, – Викаш и внуците ще дойдат ….

– Да, с тях ще бъде. Отдавна не сме ги виждали с бабата.

– Е, по тоя случай заслужава да е чисто, – засмя е Станка, – иначе какво ще си помислят софиянците за нас?

И жената отмина нагоре, а бай Кольо продължи да размахва още по-юнашки метлата.

Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.

Около година по-късно, след дългото пътуване на „Бийгъл“ Чарлз Дарвин е имал странна болест, която го бе измъчвала до края на дните му.

Три часа след хранене започвали много силни коремни болки, които преминавали в ужасно гадене. Скоро след това той започвал да повръща, което напълно го лишавало от сили.

От време на време, състоянието му се е влошавало толкова много, че той ставал почти инвалид. Най-ужасното е, че ние все още не знаем причината за болестта му.

Въпреки, че всичките му приятели мислели, че Дарвин е хипохондрик, съвременни лекари по-късно му поставили диагноза синдром на циклично повръщане.

Може ли в днешно време да се направи точна диагноза на Дарвин? Лекарите не са успели да направят нищо в тази насока.

Дали пътуването му по море е причина за това заболяване? Само Бог знае.

Времето беше хубаво. Плажът бе препълнен. Хората се наслаждаваха на почивката си и нищо не предвещаваше, че нещо лошо щеше да се случи.

Изведнъж млад мъж попадна в силно мъртво вълнение и започна да се дави. Той се опитваше да плува към бега с всички сили, но морето го дърпаше навътре.

Мъжът потъваше. Започна да вика за помощ.

Дамян го забеляза. Той знаеше как  как да се справи с мъртвото вълнение.

– Ако можех да разговарям с този младеж, преди да влезе във водата, щях да му кажа, как да се измъкне от хватката на мъртвото течение и да се спаси, – ядосваше се Дамян на брега. – Навярно щях да му досадя с моите приказки. И както в повечето случаи става, нямаше да приеме съветите ми.

– Но все пак това можеше да му помогне да оцелее, – възрази красивата му половинка Нора.

Двамата Дамян и Нора бяха помагали на много хора, къде със съвети, къде в реални ситуации, но сега младият човек, бе прекалено далече от тях. Въпреки усилията не само техните, но и на другите, които се притекоха на помощ, плюс спасителите, всичко бе напразно. Така и не успяха да го спасят.

– Не е ли подобна ситуацията с вестта за нашето спасение? – след това коментира Нора.

– Да, – съгласи се Дамян, – само един разказ за Христовата жертва и силата на Неговото възкресение може да спаси хората, които се опитват да се преборят с бурните вълни на живота.

– Колко често човек се среща със смъртта на близък, развод, финансов крах ….и всичко това може да смачка и удави човека, – допълни Нора.

– Когато споделяме своята надежда в Христос, – сбърчи нос Дамян, – те се чувстват се неудобно. Отхвърлят ни. Смятат, че са прекалено заети, за да слушат такива неща.

– А не могат да разберат, – възмути се Нора, – че вестта за любовта на Спасителя към тях може да им даде надежда не само тук, на земята, но и във вечността.