Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.

Двама приятели били седнали на чашка и тъй като нямали половинки, не празнували Денят на влюбените. Но страното е, че разговорът се към любов, брак и семейство се въртял.
Единият казал:
– На Адам и Ева им е било лесно да се обичат, за това са имали идеален и щастлив брак.
– А ти от къде знаеш? – попитал другият.
– Много просто. Адам не е трябвало да слуша за всички мъже, за които Ева е могла да се омъжи, а Ева от друга страна е била щастлива да не чува, колко добре готвела майката на Адам.

Случвало ли ви се е да наблюдавате как двама влюбени си говорят един на друг за своята любов?
Всеки техен поглед, всяко докосване, всяка усмивка говори за любовта им. Влюбените са щастливи да бъдат един до друг и да се виждат постоянно.
Неземна радост ни изпълва, когато застанем пред лицето на Бога. Това става, когато Неговото Слово проникне в нас. Така е по време на молитва.
Ние се оказваме в Неговото присъствие, когато размишляваме за Неговите благости, възхищаваме се от красотата на Неговите творения, радваме на нечие рождение или се удивяваме на неочаквано благословение.
Един ден ние ще застанем до Бога завинаги. Каква радост ще бъде тогава.
Но и сега можем да се радваме в Неговото присъствие, защото Той е с нас, във всеки момент от живота ни.

Основната цел на скулптура Филип Гилерм  е да отрази в своите работи чувствата и отношенията между хората. Но реализацията на тази идея е необичайна. Вместо самите хора, той изобразява струнни инструменти.
Дървените скулптури на майстора са причудливи и необикновени. Музикалните инструменти повтарят човешките действия и възпроизвеждат сцени от всекидневния живот на хората. Те се държат за ръце, танцуват, прегръщат се, изкачват се на планината, четат книги…..
Ние виждаме цигулки и виолончела, но в този момент съвсем не мислим за музика. На тяхно място си представяме обикновени хора-вълнуващи се, влюбени, замислени…
Филип Гилерм започва своя професионален живот в Париж, където се е и родил през 1950г. Тук е живял почти 20 години.
Последните години от живота си скулптура прекарва в постоянни пътешествия с жена си и двете си дъщери на неговата яхта.Той работи над различни проекти в различни крайща на света: в музей в Таити, международно летище в Нова Каледония, в яхт клубове и ресторанти в Бразилия и Австрия.
Цялата работа на скулптура е изработена от екзотична или отглеждани в определени области видове дървесина: червено дърво, топола, гръцки орех, палисандър, ….
Работите на Гилерм са изложени в галерии на Европа, Южна Америка, Канада, САЩ. Той продължава да въплъщава все нови и нови проекти, изразяващи емоции и мечти.