Беше края на април. Едри дъждовни капки падаха върху листата на току що разлистилите се дървета.
Страти избяга от работилницата на чичо си, защото бе счупил няколко гърнета. Смеси се тълпата и реши да се прибере, когато притъмнее.
Момчето забеляза, че на едно място от площада се струпва повече хора от обикновено.
„Там става нещо интересно“ – помисли си Страти и пое веднага в тази посока.
Когато приближи разбра, че щяха да горят някаква старица на клада. Страти никога не бе виждал такова нещо, за това застана там да гледа.
– Какво престъпление е извършила? – попита той хората около себе си.
– Тя е лолард. Такива като нея твърдят, че тялото Божие на олтара е просто парче хляб.
– Като хлябът, който правят пекарите ли? – попита Страти.
– Пуснете детето напред да види, – извика някой. – Нека се учи. За него ще е от полза да види, как горят еретиците. Та после редовно да ходи на литургия и да изпълнява всичко, което му казва свещеникът.
Избутаха го най- отпред.
– Ела тук до мен момче, – каза една едра жена. – Ще ти се опростят греховете, ако гледаш. А на онези, които носят подпалки за кладата, ще им се опростят 40 дни от престоя им в чистилището.
Когато стражите доведоха старата жена до кладата, хората започнаха да крещят и да ѝ се присмиват. Тя беше много стара според представата на Страти. Стражите почти я носеха. На места косата ѝ бе изскубана на кичури.
– Сигурно сама се е скубала от отчаяние, – говореха хората зад нея, – когато е осъзнала греховете си
Зад еретичката вървяха двама тлъсти монаси, които пристъпваха гордо и наперено.
– Виж я само, – каза жената до Страти, – осемдесет годишна е, а е порочна до мозъка на костите си.
– Няма никакви тлъстини, – обади се един мъж, – всичко ще свърши много бързо, ако вятърът не промени посоката си.
– Но какъв е грехът ѝ? – попита Страти.
– Нали ти казах, – сгълча го жената до него. – Освен това, е казвала, че светците са просто дървени фигури, нарисувани върху стените.
Изведнъж едрата жена вдигна ръце свити в юмруци и нададе рев. Хората покрай нея подеха с вой вика ѝ.
Тълпата сякаш кипеше. Всички се блъскаха напред, виеха, свиркаха и тропаха с крака. При мисълта какво ще види, на Страти му стана студено.
– Гледай, – насърчи го жената до него.
Стражите привързаха старицата с верига към стълба. Появи се свещеник, който я призова да се откаже от ереста. Устните на жената се движеха, но не можеше да се чуе какво говори.
– Ако я убедят да се откаже, ще я пуснат ли да си върви? – попита Страти.
– Кой те ли? – засмя се едрата жената. – Няма да я пуснат. Виж как призовава сатана на помощ.
Всички се оттеглиха, а стражите почнаха да трупат дърва и слама около старицата.
Дъждът бе спрял и слънцето се бе показало зад облаците.
Когато палачът се появи с факла в ръката, пламъка ѝ изглеждаше много блед под слънчевите лъчи, по-скоро бе като някакво раздвижване на въздуха.
Монасите пееха издигнали кръст пред старицата. Сред дима жената пищеше.
– Сега вече призовава светците, – казваха хората наоколо,
Когато димът се разнесе, се виждаше как пламъците бяха обхванали жената. Тълпата зарева възторжено. Мина доста време преди писъците на горящата да престанат.
– Никой ли не се моли за нея, – попита Страти.
– Че какъв смисъл има?
От старицата не бе останало нищо, но стражите обикаляха около кладата и хвърляха към огъня търкулналите се навън главни.
