Подарили на дивана малка възглавница – мисъл. От тогава, който и да дойдел в къщата, той на всички казвал:
– Аз си имам мисъл.
И всички започнали да смятат дивана за мъдър.
Даже, когато разбрали, че цялата му мисъл е една възглавница, много от тях не изменили мнението си.
Колко велика е силата на навика!
Лято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.
Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:
– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.
Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.
Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.
– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?
В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.
– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.
За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.
– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.
Шест американски затворници са били възнаградени за спасяването на живота на един от надзирателите, който е претърпял инфаркт.
На затворници от щата Джорджия, всеки от които е бил осъден за лишаване от свобода за дребни престъпления, им бил съкратен срока за пребиваване в затвора с 25 процента.
Затворниците косили трева на обществено гробище, когато този, който ги охранявал, припаднал.
Затворниците вместо да се възползват от случая, да вземат пистолета му и да избягат, взели телефона му и позвънили в бърза помощ, а докато дойде тя започнали да му правят кардиопулмонална реанимация.
– Когато стана това, по мое мнение, не ставаше въпрос, кой седи в затвора и кой не. Ставаше дума за това, че човекът припадна и ние трябваше да му помогнем, – каза затворникът Грег Уилямс.
– Никой от момчетата не избяга, никой от тях не направи нещо, което не е трябвало да прави, – каза служител от затвора.
Семейството на надзирателя на следващия ден след инцидента почерпило затворниците с пица и кекс.
Когато през ноември 1990 г. 15 годишната девойка Наира Ал Сабах със сълзи на очи разказала, как иракски войници убиват кувейтски бебета, само каменно сърце не се е трогнало от това.
Тогава решението за въоръжена поддръжка на Кувейт била приета без възражения.
Оказало се, че думите на девойката са провокация на най-закоравелите циници. Едва след второто нахлуване на САЩ в Ирак се изяснило, че именно те вярно са оценили нивото на цинизма на политиците.
Наира се оказала дъщеря на посланика на Кувейт в САЩ Сауд Несер Ал Сауд. Нейната гневна реч била измислена от специалисти на солидно пиар агентство, наето от правителството на Кувейт за манипулиране общественото мнение в САЩ и целия свят.
Като цяло Джей Джей Кейл е един от „най-недохвалените“ музиканти. Това е мнението на експерти меломани.
Славата, която заслужавал Кейл, не получавал той, а музикантите работещи с него.
В същото време самият Кейл, човек скромен и не много амбициозен, с готовност отдавал тази слава на другите, работейки изключително в името и за прослава на музиката.