Чай от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.
Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Лечебни свойства имат всички части на растението. Използват се корените под форма на отвара, плодовете – настойка, листата – отвара или външно под форма на лапи, цветовете – запарка или чай.
Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Те действат още потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на личното тегло в нормални граници.
От цветовете се приготвя запарка, чай, като 2 чаени лъ­жички от цветове се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 мин., след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз. Той се прави по следния начин.
15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармалад, който се упот­ребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 мл вода.
Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки на витамин С.

Слънчогледът има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина се използва при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и други, а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Семената се прилагат широко за храна. Те подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, припоръчват се при кожни проблеми, кисти и други.
Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за храна, накисване на билки и за масажи.
Умерената употреба и на слънчогледа като натуралната храна  обикновено е безпроблемно. При рафинирането и особено при запържването на олиото се губят повечето от негови полезни свойства и то може дори да се превърне във фактор за генерирането на сърдечносъдови, жлъчночернодробни и туморни заболявания.
Ето и някои от начините, чрез които може да се използва слънчогледа.
Две чаени лъжички от цветовете на слънчогледа се поставят в 350 мл. кипнала вода. Вари се 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
От цветните кошнички се прави спиртен извлек. В 50% етилов алкохол или чиста силна ракия, който се прилага при трески и ставни болести – по 1-2 чаени лъжички на ден. Споменатата запарка се прилага и външно.
Семената се дозират според необходимостта на съответния организъм от съдържащите се в тях вещества, обикновено по 1-2 супени лъжици на ден, най-добре в покълнало състояние.
Цветовете на слънчогледът съдържат солантова киселина, флавонов гликозид, кверцимеретрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и фитохормони.
В слънчогледовото семе се съдържат много мазнини, главно полиненаситени, ценни белтъци, много минерали като калий, фосфор, желязо, цинк и други, витамин Е и витамини от В-група, фитостероли и други.
Растението се засява из цяла България и в повечето страни по света, но произхожда от Мексико.

Изгарянето на остатъци от културите, вреди на почвата, предупреждават експертите. Всеки органичен остатък трябва да се върнем в почвата, а не да се изгаря.
За появата на други органични продукти и подобряване качеството на хранителните вещества в почвата е необходимо растителни остатъци да не се горят, а да се оставят да се разложат. Почвата има много по-активен живот от този, които ние виждаме на повърхността. Вътре в нея стават множество процеси не само от екологична гледна точка, но и в качество на убежища за други живи същества.
Изгарянето на органичните вещества унищожават почвената микрофлора и се губят плодородните ѝ възможности. От екологична гледна точка, растителните остатъци трябва да останат в почвата, за да се обогати количеството на минерали в земята.
От тези отпадъци могат да се правят брикети, които са важен източник на топливо. По рано хората са правели от тях природен тор за подобряване плодородието на почвата.
За съжаление законът не е много суров за тези, които предизвикват пожари чрез изгаряне на растителните отпадъци. Оправданието е, че такива не могат да бъдат заловени. За да се предотврятят тези екологически бетствия, по-добре е хората да събират растителните отпадъци и да ги покриват с листа. Листата могат да бъдат подложени на процес на ферментация и се превръщат в компост, който може да се използва като естествен тор за земеделските земи.

Ол Доиньо Ленгаи е единствения „хладен“ вулкан на Земята. Той е разположен в Танзания, Източна Африка, на височина 2962 метра надморска височина. Кореното население го нарича „Планината на черния бог“.
Лавата на обикновените вулкани има температура 1100 градуса Целзий и червен цвят, но не и този вулкан. Каква е причината за тази „странна“ лава?
Болшинството от вулкани са пълни със силикати, а Ол Доиньо Ленгаи с карбонати. Именно за това лавата на „хладния“ вулкан има толкова ниска температура – само 600 градуса по Целзий. За това при изригване има черен цвят, а не червен като другите.
Минералите съдържащи се в лавата на „Планината на черния бог“ са лишени от вода. За това, когато лавата има контакт с влагата от атмосферата става бърза реакция. Освен това лават просветлява веднага след свършване на изригването.
На самия връх на вулкана са се провесили разтърстващи красиви сталактити. Те могат да стигнат дължина до два метра. Лавата на Ол Доиньо Ленгаи е течна, като вода и през много малък процеп протича надолу и се оформя като сталактит.
Всички тези особености на вулкана Ол Доиньо Ленгаи били изучени едва в началото на шейсете години на миналия век, тъй като на вулкана било много трудно да се изкачват, поради стръмните склонове. Колкото сме по-близо до кратера на вулкана, толкова по-рохкава става пепелта и краката буквално потъват в нея. Първото успешно изкачване било направено през 1966 г. от геолозите Доус и Кларк.
В подножието на вулкана се намира езерото Натрон, известно с големия си брой розово фламинго.