Оръжията имат разнообразни форми и различни размери, от малки пистолети до танкови оръдия, които стрелят по цели намиращи се на няколко километра.
Някои дизайнери са оставили миналото на традиционните видове и са се постарали да създадат уникални неповторими модели.
Съвременните постижения на технологиите са дали възможност за разработване на оръжие, което прилича повече на футуристично от научно-фантастичен филм, отколкото на реално.
Оръжието с въздействащ ефект е един вид несмъртоносно лъчево оръжие, действащо чрез мощен радар и електромагнитни вълни върху човешката кожа. То предизвиква затопляне и изгаряне.
Това действие е идентично на това на микровълновата печка.
Ефектът трае само по време на въздействие на лъча. Такъв лъч може да проникне през горна дреха.

Този музей е един от най популярните. Той е частна собственост. Не е изненадващо, че целия музей е посветен изцяло на двамата герои – детективът Холмс и неговият партньор Уотсън.
Музеят е открит още преди 22 години, когато много туристи са се интересували от мястото на пребиваване на прочутия детектив. Имено това място, което е описано от писателя Конан Дойл.
Къща на любимия герой се намира на улица Бейкър Стрийт в центъра на Лондон, историческа родина на детектива и неговия спътник.
Твърде много хора по света все още мислят, че детектив Холмс е реална личност. Даже са му изпращали писма. Във връзка с това било решено да се регистрира къща с такъв адрес, кокто е описано в книгата.
В резултат на това къщата на детектива е станала съвсем реална. Сега на този адрес идват не само многобройните писма, но и много „фенове“ на легендарния Холмс.
Музеят на Шерлок Холмс в Лондон предоставя възможност на всеки турист пристигнал там, да се потопи в миналото.
Героят на разказите на Конан Дойл е живял в този дом от 1881 г. до 1904 г. По късно жилището на детектива се е  давало под наем.
Известният кабинет на Холмс, който се намира на втория етаж на сградата е запазен във вида, в който е бил в онази епоха.
Всеки може да види музея на Шерлок Холмс в Лондон и да се потопи в атмосферата на загадките, дебнещи в тази стая, криещи сякаш някакви тайни..

Твоят мъж не може да се досети, какво очакваш от него при определени действия. Така че той не винаги може да разбере от какво си се обидила или разстроила.
Ако той не желае да пие чай с теб в кухнята, не е толкова страшно. Вероятно предпочита да бъде с приятелите си, а вие защо да не отидете с приятелки на кафе?
Прегръщайте се по-често. Понякога прегръдката може да изрази много повече от думите. Тя не само сближава, но и дава усещане за душевно равновесие и увереност, че си разбран и обичан.
Не завършвай деня с „разглеждане“ на неудачите през деня, спомнети си добрите неща, колкото и малко да са били. Освен това, вие знаете, че това, което изглежда тежко вечерта, може леко да се разреши сутринта.
Не си спомняй миналото. Отношенията понякога стават много сложни. Ако мъжът ти е бил виновен за нещо и ти си му простила, не му напомняй какъв подлец е бил, а вие колко велиодушна сте били с него.
Винаги намирайте време за любимия човек. Правете нещо заедно!
Не забравяйте да благодарите, че той, вашият съпруг, е направил това, за което сте го помолили. Ако благодарите, следващият път той ще направи много повече за вас.

В дните, когато беше наркодилар ако му се приискаше компютър, радиоуредба, касетофон, ……клиентите му щяха да му ги донесат в замяна на наркотик. Дори за това не беше нужно да излиза от къщи.

Но той се промени и всичко това остана в миналото му. Животът му сега съвсем не беше лек, защото нямаше много средства за да живее.

Веднъж негов приятел го попита:

– След като стана пастир, мислиш ли, че ще се справиш по-добре от преди?

Църквата му бе бедна и схлупена. Покрива капеше, а тук идваха само много бедни и нуждаещи се хора.

– Бях предназначен да работя с бедните, – кротко каза той.

Огледа рушащата се сграда и пое дълбоко въздух:

– Аз съм там където трябва да бъда.

– Какво имаш в предвид? – попита приятелят му.

– Аз бях лош човек. Нещата, които съм правил в живота си са ужасни. Нарушил съм всяка от Божите заповеди.

– Всяка ли?

– Да, всяка. Кражба, лъжесвидетелство, прелюбодейства, ……

– И убийстава ли? – вгледа се изненадано приятелят му в него.

– Никога не съм натискал спусъка, но бях замесен. Можех да спра нещата, преди да бъде взет живот, но не го направих.

Той смръщи вежди и наведе глава.

– Бизнесът в нашите среди беше безмилостен, същинско самоизяждане. Слабите ставаха жертва на силните. Много хора падаха убити и това ставаше всеки ден. Мразя човека, който бях преди. Бях безмилостен и жесток. Да, днес не съм какъв, но бях…..

Той въздъхна, а брадичката му се отпусна на гърдите

– Заслужавах ада, – каза с болка в гласа. – Нещата, които съм правил обясняват, защо Бог е прав. Той не може да бъде измамен. Каквото посееш това ще пожънеш. Не можеш да очакваш сладки плодове в живота си, когато си засадил горчиви, а аз толкова много горчиви съм засадил…..

Очите му се напълниха със сълзи.

– …..и не съм ожънал всичката тая жътва.

– Но сега, всичките добрини, които правиш….., – опита се да го ободри приятелят му.

– Не, – поклати глава той. – не можеш да си осигуриш път към небето само с добри дела. Това, което върша и продължавам да върша е да кажа на Господа: Знам, че поради Твоята милост и благодат, аз съм простен, с нищо не мога да изкупя безбройните лоши дела, които съм вършил.  Но сега искам остатъка от живота си да го живея за Теб и да изпълня волята Ти.

Очите му блестяха в настъпващия мрак, а погледът му бе насочен нагоре, към небето.

Николай даде знак на сервитьора и поръча две безалкохолни. Милена се ядоса, защото очакваше поне бренди или едно мартини, но си замълча.

– Искам да разбереш едно, – започна Николай, когато сервитьорът се отегли, – Бог не иска да причинява зло или страдание, а винаги гледа да ни избави от него. Понякога страданието ни се дължи на глупавите грешки, които правим в живота, но то е напълно неизмеримо с прегрешението. За това човек трябва много да внимава какво ще каже или направи. Всеки жъне, каквото е посял.

Хиколай я погледна. Погледа ѝ невиждащо блуждаеши нанакъде.

– Забелязвам, че си постигнала положителен резултат от неприятното преживяване през, което си преминала. Доказателство за това е, че си започнала да си задаваш съществени въпроси. Всичките ти размишления ще имат резултат, ако се обърнеш към Бога. Само Той може да ти помогне да преодолееш преживяванията си в тази трагедия. Той ще изцели раната ти. Ше загърбиш миналото и отново ще почнеш да живееш и да обичаш. Мъничкото познание, което си придобила по такъв болезнен начин, трябва да ти помогне да разбереш, защо Бог те е създал и да избереш правилния път към истинското щастие.

Николй се въодушеви, той ясно виждаше нещата и искаше и тя да ги види и разбере.

– Щастието не се състои в това да бъдеш такава, каквато другите искат да бъдеш. Не трябва да отговаряш на модните приумици на едно преходно общество. Не ти внушавам, че трябва да се разделиш със всичките си пари, да отидеш в Индия и да станеш като майка Терез. Ти можеш да запазиш професията си и отново да трупаш пари. Парите са неутрални. Важното е какво човек върши с тях.

Милена мълчеше, забила поглед в масата. Николай я разбираше и искаше да ѝ помогне. За него тя не бе просто позната.

Николай прибра падналия върху очите си кичур и продължи внимателно, като следеше реакциите ѝ:

– Милена, ако се помириш с Бога, ще разбереш, че тъмните сили нямат последната дума. Нима не разбираш, че разпъването на кръста е било последвано от възкресение? Всичко може да бъде сътворено от Бога чрез Неговата съзидателна воля. Няма толкова мрачна тъмнина, през която да не може да проникне светлината Му. Но трябва да започнеш да действаш.

Изведнъж Николай си спомни една мисъл, засмя се, погледна Милена и я каза на глас:

– Всичко, което е необходимо на злото да триумфира, е хората да не правят нищо.

Последва дълга пауза. Милена вдигна глава и каза:

– Как да променя живота си?

– Не изпадай в паника. Господ не иска да съствиш бизнес план за няколко часа, без добре да го обмислиш. Първо откажи се от алкохола, за да можеш трезво да помислиш върху нещата.

Последните лъчи се губеха в облаците, а здрача спускаше бавно своята тъмна пелена.

Погледа ѝ се проясни и Милена започна да гледа по-ведро. Тя  вече знаеше какво да направи. Не веднъж бяха говорили за това, но то някак си ѝ се бе изплъзвало. Предстоеше ѝ едно дълго пътуване. Пътуване към истината и светлината.