Щастието в брака не се гради на това, което просто се случва, то е много повече.

Продължавайте да се държите за ръце. Повтаряйте си всеки ден един на друг: „Обичам те!“

Не спирайте да ухажвате жена си, след като медния месец е свършил.

Правете един на друг неща, които биха радвали другия, но това не бива да бъде по задължение.

Изказвайте признателност и благодарност един към друг.

Бъдете търпеливи и се постарайте да разберете партньора си.

Прощавайте и забравяйте всичко лошо, което вие е причинил другият.

Не е важно да се ожениш за нужния човек, а ти трябва да бъдеш такъв за другия.

Те бяха стари приятели, свързваше ги едно страшно минало. И двамата бяха прекарали в „Маутхаузен“. Там бяха оцелели между купища ходещи скелети.

– Помниш ли, – каза с тъга Петър, – бяхме се превърнали в странен вид добитък. Газехме боси по снега.

– Телата ни се бяха превърнали в нещо наподобяващо на човек, изгубил формата си, – добави Сандро.

– Болките от глада в стомаха, болестите, отсъствието на човешко отношение, – наведе глава Петър, – всичко това отекваше в телата ни. Не беше лесно да се издигнеш над собствените си останки.

– През ден бях започнал да мисля за самоубийство, – изкриви устни в някаква бегла усмивка Сандро. – За мен това беше начин на освобождение. Смъртта беше спасението ми.

– Хитлер беше психично болен и давеше всички ни в ужасите на болния си разсъдък. Съществуваше само един начин да се отървем от тези чудовищни жестокости, трябваше да умрем или ние , или той.

– Не можех да понасям прекрасния живот, в който имаше слънце, дървета, птичи песни, всичко това ми вдъхваше ужас. Взех един остър камък от кариерата, където работехме и си прерязах вените. Някой беше ме видял и те бе извикал. Не знам как тогава ме спаси и излекува. Помниш ли какво ми каза след това?

– Да, – засмя се Петър. – Каквото и да става, дори до гуша да сме натикани в лайна, колкото и да ни унижават и да ни смятат най-долната класа роби, животът си е наш.

– Този живот съвсем не беше хубав, ала беше моят живот и никой не можеше да ми го отнеме, – каза Сандро. – Едва тогава, го разбра, когато ми се накара хубаво.

– Добре стана, Сандро, че Хитлер умря преди нас, но колко много зло остави, а колко много болка и мъка остави в сърцето ми.

– Знаеш ли, – каза Сандро, – понякога сънувам, че са спечелили войната и се събуждам целия облян в пот.

Петър го потупа по рамото и му се усмихна:

– Нали оцеляхме, сега е времето да се порадваме на живота. Само този, който не е минал през ада, в който бяхме, не може да оцени щастието да бъдеш жив.

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.