Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Момчето слушаше безмълвно и следеше движенията на баща си. Мъжът се върна няколко крачки назад, погледна благо сина си и каза:
– Ти си моята градина, в теб виждам осъществени всичките си мечти.
Усмихна се, унесен се в размисъл, а после продължи:
– Може би е нормално един баща да вижда в детето си невиност и доброта. Но ако можеш, сине мой, ти сам да съзреш това в себе си, независимо с какви ужаси и разруха ще се сблъскаш, ще започнеш да вярваш, че и най-малкото късче красота, което откриваш тук или там е отражение на небесните селения. Те наистина съществуват. Достатъчно е да се потопиш в мечтите си и да позволиш на доброто да изплува в теб.
Бащата хвана сина си за ръка и двамата тръгнаха към параклиса.
Денят бързо просветляваше. Слънцето пробиваше през изтъняващата мъгла. А пред очите изплуваха цветя, колебливо изникнали, из под несигурната ръка на художник.

Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.

Луна, Глупак, Маг…… Общо 78 карти. Това са ключовете към „тайнствения“свят. Тези, които вярват в тях, смятат, че им помагат да осъществят мечтите и желанията си, че те могат да им дават съвети, даже да предсказват бъдещето.
Уолд Амберстоу работи в едно училище в Ню Йорк. Повече от 40 години той практикува изкуството Таро. Според него най-доброто, което могат да дадат тези карти е, че дава обща картина на света и могат да ни разкажат за природата на човека, неговото психологическо и духовно състояние. Те свързват това, което иначе не бихме били свързали никога на едно място. Правят света по-лесно разбираем.
В началото Таро е създадена като карти за игра и въпреки своята дълга история  едва в последните десетилетия се е изяснила историята за нейния произход. Предполага се, че е измислена в Китай и след това е дошла в Европа от мюсюлманските страни. В Европа в началото на 12 век, азиатски символи са заменени с изображения на царе и подчинени. Таро възниква по време на Възраждането, в началото на 15 век.
Едва в края на 18 век окултисти се заинтересували от картите Таро и започна да променят дизайна и терминологията в съответствие с техните цели. Днес, милиони хора търсят професионално Таро, което да дава отговор на въпроси за живота.
Всяка карта Таро има свое значение и сила. Картите са толкова изразителни, че всеки, дори и нищо да не разбира от тях, само като ги погледне разбира, че те самите „говорят“. Картите Таро се използват за психологически съвети и предсказване на бъдещето.
Науката обяснява картите Таро като ловък трик на мошеници. Те могат да се използват като спомагателно средство за манипулация на човека.
Екстрасенсите и маговете взимат по една карта и казват обичайните фрази: “ Пред вас се открива целия свят, в живота има много възможности и вие трябва да бъдете много внимателни, когато правите избора си. Правете по-малко грешки, ако искате животът ви да бъде забележителен, и т.н. “
Привържениците на Таро са готови да спорят с това и ще кажат, че всяка от 78 карти изразява различни човешкото състояние, разнообразни гледни точки и всякакви перспективи за бъдещето и настоящето. Основният процес при гадаене на Таро е да научите истинското значение на картите без тълкуване, а след това добавете малко подходяща интерпретация съответстваща за случая.
Учените са направили няколко теста с картите Таро и са стигнали до извода, че това не е научно, а потенциално вредно знание. На границата между гадаенето и измамата може да стане много опасно. Единственият критерий за оценка при гадаенето е оценката на клиента. Ако той казва: “ Да, това е вярно “ или “ Да, това съм аз“, това се нарича персонално одобрение. А ние знаем от психологията, че одобрението е надежден инструмент за справяне с реалността на ситуацията.
Някои са склонни да вярват, че картите Таро са опасен капан, когато клиентът започва да зависи от отговора. Хората започват буквално да следва всички съвети, като по този начин загубват контрола над живота си. Те се доверяват на карти Таро, както и на всякакъв вид гадаене.
Според учените, картите Таро не са единствената система за предсказване, на която не си струва да се вярва. При обикновена проверка, гаданието не се отличава от обикновено впримчване.

Много хора построяват живота си върху една мечта. В някои случаи това се дължи на измамени надежди и нужди, изпитани в детството, в други се е подхранвало от трудностите, които среща младостта. Зает от поколенията преди това, многократно моделиран от други, човек приема почти като негова предложената му религия, раса или семейни връзки.

Благодарение на тези мечти не са малко тези, които се събуждат всяка сутрин с една илюзия и смятат, че е достойно да се живее така. Но мечтата носи често порочни претенции, понякога абсурди или глупави, които могат да бъдат същинско проклятие.

В други случаи мечтата може да бъде добра, благородна и достойна. И един ден това, което сме мечтали се сбъдва. Тогава виждаме с изумление, че всичко се осъществява по начин, който никога не сме очаквали и че прилича толкова малко на това, което толкова много пъти сме си представяли.

В края на краищата откриваме, че не трябва да вървим след една мечта, тъй като ако не успеем да я постигнем, се превръщаме в източник на недоволство, с което заразяваме близките си, а ако се сбъдне, може да се превърне в реалност, много по-различна от желаната.

Всичко това показва нещо много важно, че главното е не да имаш надежда, а Този на Когото си я поверил.