Днес в света крадец е не само този, който краде пари от чантите, портфейлите и стоки от магазина. Съвременният бизнесмен във всяка точка на земното кълбо е крадец, независимо дали е узаконен или нелегален.

Нито една страна не разполага с достатъчно затвори за всеки един, като се започне джебчиите и се се стигне до крупните мошеници и грабители.

Светът живее по двоен стандарт. Затворите никога няма да променят положението, защото в тях затварят само дребните крадци.

Тогава възможно ли е глобално да се реши този проблем?

Съвременното общество трябва да промени начина си на мислене, да се отърве от толерантното отношение към крадците от голям мащаб и ранг.

Само страхът, изпитващ всеобщия социален срам и лишаващ от право всеки член на обществото, е способен да спре крадеца и да го накара, да спазва закона.

И тогава ще дойде ерата на дългоочакваното милосърдие.

В началото на 1990 г. израелската агенция „Фогел Левин“ започнала да рекламира автобуси.

За демонстрира ефективността им на рекламата поставили изображение на напитка „Limonana“, която се състояла от прясно изцеден лимонов сок и листа от мента.

Скоро хората започнали да питата за тази напитка, но никой не продавал такава. Оказало се, че агенцията я е измислила само.

Въпреки това, отначало няколко кафенета включили „Limonanu“ в менюто си, а след това тя се появила по магазините в бутилирана форма.

Христо Петров живееше в малък град. Той бе на 46 години. 19 от тях бе служил в полицията почтено и добросъвестно, за това бе удостоен и с по-висок чин.

През всичките изминали години Петров се бе отнасял отговорно към службата си.

В една дъждовна вечер Христо по служба отиде в един от складовете за продукти на местния супермаркет. Там трябваше да получи храна  за затворниците, а после да я откара в полицейското управление.

Да натовари продуктите в един микробус му помагаше един младеж, който работеше там като товарач.

По време на работата на Христо му направи впечатление, че едната обувка на младежа е обвита с тиксо.

Петров кимна към обувката на младежа и се пошегува:

– Сега такава ли е новата мода.

– Предния ден си скъсах обувките тук в склада, – каза младежа, – а други нямам. Парите, с които разполагам, няма да ми стигнат, да си купя нови. Ще трябва да чакам до следващата заплата, за да имам нови обувки. За това използвах тиксо. Не е много красиво, но поне няма да ходя бос.

Отговорът на младият човек попари шеговитото настроение на Христо. Ситуацията, в която бе попаднал младия товарач трогна полицая.

– Кой номер обувки носиш? – позаинтересува се Петров.

– 38-ми, защо питате?

Петров не отговори.

След като натовариха микробуса Христо отиде в магазина и купи нови обувки за младежа. След това се върна отново в склада и подаде обувките на младия мъж.

– Но …. – младежът се притесни и изгуби дар слово.

След като дойде на себе си, младият човек попита:

– Колко ви дължа?

– Нищо не ми дължиш, – усмихна се полицаят.

– Така не може, – смотолеви бързо младежът.

– На улицата вали дъжд, – каза Петров, – а в такова време краката трябва да бъдат сухи. Полицаите трябва да се грижат за благополучието на съгражданите си. Така, че обувай обувките и не възразявай повече. Просто това е част от моята работа.

– Благодаря, – младежът силно бе трогнат от постъпката на полицая.

По-късно, когато хората хвалеха Петров за това, което е направил, той скромно им каза:

– Радвам се, че можах да помогна на един добър човек. Това беше много важно за мен. През всичките години на работа с престъпници, душата ми загрубя. А ето такива моменти ми помагат отново да се почувствам като човек.

Представяте ли си хора от едно населено място да живеят в една сграда? Не става дума за казарма. Дори помещенията  в казармата са разделени на малки постройки.

Населението на град Уитиер в Аляска се състои от 217 човека. На практика всички хора от това населено място живеят в една 14 етажна сграда.

В това здание са разположени всички необходими организации: кабинета на кмета, болницата, полицията, пощата, магазини и Методистка църква.

Училището се намира отделно, но е свързано с дома чрез топли преходи.

Кой не желае да развива по-добре мозъка си и да се чувства удовлетворен от това?

Днес ви предлагам едно малко упражнение, което може да ви помогне в тази насока. Нека го наречем „Изучаване на продуктите в магазина“.

Магазините са проектирани така, че продуктите, от които търговците имат най-голяма изгода се поставят на нивото на очите. За това, когато пазарувате, вие много неща не забелязвате, освен ако не ги търсите, защото са ви необходими.

Спрете и погледнете рафтовете в магазина отгоре до долу. Ако видите нещо, което не сте забелязвали по-рано, вземете го, прочетете на етикета какво съдържа и помислете върху това.

Не е необходимо непременно да купите новата си находка, но вие сте нарушили рутинните си действия и сте придобили нов опит.