В залата беше мрачно. Светеха само няколко лампи, които пропускаха оскъдна светлина. Бяха го хванали преди два часа. Вързаха му ръцете и очите и с кола го бяха докарали до тук.
Орлин беше спокоен въпреки усещащото се напрежение в пазачите му.
Изведнъж голямата желязна врата пред него се отвори и влезе някаква дребна фигура. Вероятно бе една от ръководителките на организацията, която преследваха.
Тя застана на няколко крачки пред него. Слабата лампа отстрани освети лицето ѝ. На устните ѝ се появи жестока усмивка.
– Името ми е Гуай Лу – каза тя с глас лишен от емоция. – Очаквах тази среща с нетърпение.
– Не мога да кажа същото, – отвърна Орлин. – Може би ще ми обясните защо съм тук.
– Искам да ми кажете къде се намира доктор Кирков – заяви тя.
Орлин сви рамене.
– Той е защитен от правителството. Не мога да ви кажа къде го държат…. Някой се е опитвал да го убие.
– Наистина ли? – ехидна усмивка пропълзя по устните ѝ. – Кой би искал да причини нещо лошо на гениалния доктор?
– Същите, които отвлякоха хората, разработващи ваксина от отровата на една мекотело.
Жената го изпепели с поглед. Лицето ѝ почервеня от гняв.
– Това, което не знаете е, – каза тя, – че наша фармацевтична компания правеше експерименти с ваксината върху нашумялата преди 5-6 години болест. Тя бе предназначена за световния пазар, но по невнимание създаде по-опасния и адаптивен щам. Искахме да го унищожим, но някои по-умните глави между нас надделяха.
– Защо умните ви глави не са попречили на вируса да се разпространи?
– Стана случайно. Щяхме да изчакаме, докато разработим антидот, преди да го пуснем. Разберете, вирусът е част от нашия мащабен план за дестабилизиране на правителството. Предишната епидемията почти свали лидерите от власт. Помислете само, как щеше да реагира обществото на тяхната безпомощност, да се справят с още по-смъртоносен вирус. Тогава нашата организация щеше да се намеси и да спаси хората. В замяна, ние ще се сдобием с власт и богатство. Можем дори да заемем мястото и на правителство.
– Знаете ли, че до няколко дни вирусът ще достигне до по-големите градове?
– Беше въпрос на време. Знаехме, че каквото и да предприеме правителството, нищо няма да помогне. Колкото повече хора, толкова „по-весело“ ще стане положението.
– Готови сте да унищожите хиляди хора, за да създадете неприятности на правителството? – попита изненадан Орлин.
. – Какво ако убием няколкостотин, а дори и няколко милиона? Ние сме много. Една епидемия би била по-ефикасно средство за контрол на населението.
– Няма да можете да удържите вируса, дори и с ваксината, която разработвате в лабораторията си. Той ще се разпространи прекалено бързо. До седмица ще бъде навсякъде.
– Смъртта на милиони души ще бъде най-убедителната причина хората да си купят нашата ваксина, – засмя се тя. – Търсенето определя предлагането.
– Трябва да сте побъркани, щом мислите така. Няма да ви се размине всичко това безнаказано.
– Нашите лидери са ненормални. И предишни правителства са се опитвали да разрушат организацията ни, но са си платили скъпо за това. Били сме тук много преди днешните така наречени водачи на народа. Няма да позволим да бъдем изхвърлени на боклука.
Чу се силен трясък. Блесна ослепителна светлина и Орлин загуби съзнание. Но дори в последните минути бе спокоен. Неговият екип идваше на помощ, за да спре тези психопати.
