При избиране на място за пътешествие, много туристи се тълпят на най-известните точки на планетата. Наситили се на тези утъпкани места, взискателните личности търсят места, които рядко ще срещнеш на туристическите карти.

Такъв е малко известният град, съхранил паметта за своята дълга история Лептис Магна.

Преди близо две хиляди години този град е бил търговски център на богат район, основан от римляните. Той се е намирал в Северна Африка, Либия.

Мощно цунами през 365 г. нанесло удар по неговите жители и архитектурата му. След катастрофата изоставените постройки постепенно опустели и били засипани от пясък.

Останките били открити едва в 1930 г. Археолозите изчистили добре запазения калдъръмен площад и оцелелите части на архитектурния ансамбъл.

Сега Лептис Магна се отнася към древните, но малко изучени паметници на античността.

Бойци от групировките на „Ислямската държава“ са призовали свои подръжници по време на Рамазана да увеличат, броя на атаките си срещу християни и мюсюлмани, които не подкрепят екстремистите.

В аудиозапис, разпространен в Интернет, техен представител Абу Мухамед ал-Аднани е призовал джихадистите да превърнат Рамадана във „време на страдание, за неверниците, шиити и вероотстъпници“, призовавайки да се направят повече атаки към Ирак, Сирия и Либия.

Той се е обърнал към арабското население на Леванта – Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Палестина, Египет, Турция и др., а също и Саудитска Арабия, като ги подтикнал да въстанат срещу „лидерите на тираните“.

Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

През 1986-1987 между Чад и Либия е имало военен конфликт, заради правото на контрол върху тясна ивица на границата между тези страни.
Войските на Чад били много по-слабо оборудвани технически, но спечелили крайната победа. Един от решаващите фактори за успеха изиграла пратката на Франция за Чад, състояща се от 400 джипове Toyota,
Този конфликт е влязъл в историята под името Toyota War.. Това е единствената война, наречена на марка автомобили.