Томският инженер изследовател Тимур Мускунов е създал „електронен нос“.

Уникален газов анализатор е в състояние да направи оценка на качеството на храната, козметиката и медицински продукти, диагностицира заболявания на човека по издишаните газове, дори идентифицира опасни взривни вещества и наркотици.

Устройството анализира газовата сместа с помощта на полупроводников сензор.

Миризмата се определя от комбинация на съществуващите газове в атмосферата. Проводимостта на полупроводниковия сензор се изменя при отлагане на молекули на газа от атмосферата. Това позволява да се определи тяхното присъствие.

Направеният сензор реагира на едни газове, а на други не.

С „електронен нос“, учените са се опитали да се определи свежестта на плодове и зеленчуци, които отделят сероводород, амоняк и други газове. Колкото повече са вече на края на годността си, толкова повече такива газове те отделят.

Една част от експерименталните ябълки учените поставили в хладилник, а друга оставили в стаята.

След 12 часа „електроният нос“ установил, че плодовете оставени в стаята отделят от очакваните газовете много повече, отколкото тези в хладилника.

За сега устройството все още се тества, но скоро ще бъде произвеждано и пуснато на пазара.

Всяка година хората изразходват милиарди за козметика, здравни центрове, спортни дейности, тренажори и специални диети, надявайки се да живеят, колкото се може повече и да забавят процесите на стареене.

Но старостта настига и най-красивите, и здрави хора. Те умират, както всички останали.

Но един ден, всички ние, които познаваме Христос, ще придобием съвършени тела, които не остаряват и не изпитват болка. Нашите тела ще станат подобни на възкресенското тяло на Христос.

Не бих могла да си представя, на какво ще приличат те. Но знам едно, че възкресеното тяло на Исус ще бъде модел за нашите нови тела.

„Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, …“.

Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и други.
Той има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие.
Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви.
Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици.
Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 чаена лъжица ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците.
В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.

Хора всякакви. Едно пъстро множество пъплеше и изпълваше улиците, особено днес, когато времето реши да се усмихне.

Дядо Слави и дядо Иван бяха седнали на пейката и си бъбреха. Множестото млади „изрисувани“ и наконтени, дадоха насока на разговора им. Те бяха възрастни хора, много видели и препатили, но държаха на морала и чистотата в обществото.

– Човешкото тяло е създадено така, че да не се нуждае от допълнителни корекции за съществуването си, – каза дядо Слави, като погледна намръщено червенокосата красавица с извити мигли, като на кукла, която мина край него.

Дядо Иван уловил погледа му тупна с ръка по коляното си и каза:

– А ние какво правим? Използваме козметика, парфюмерия, пластична хирургия, генетика, силикон…

Дядо Слави често обичаше да поучава. Намести се добре на мястото си и започна да говори, сякаш голяма тълпа от хора се бе събрала да го слуша:

– Човек от ранна възраст започва да корегира това, което му е дадено. За него то не е достатъчно добро.

Дядо Иван се усмихна:

– Каквото и да направи човек, то не остава безнаказано в живота. Аборт, евтаназия, …и какво става след това?

Дядо Слави продължи „словото“ си:

– Всички корекции, които си прави сам човек понякога са болезнени или водят до болести и увреждания.

Дядо Иван махна с ръка.

– Погледни, за всички тези „украси“ се хвърлят много пари. Ем си бъркат в джоба, ем не става тая дето са я решили.

Дядо Слави тъжно заключи:

– От всичко това човек не умира, но бавно и постепенно се унищожава.

Двамата старци си седяха на пейката, приказваха, но кой ли ги чуваше? Хората минаваха край тях, всеки устремил се нанякъде, без да се интересуват от нечии съвети и терзания.