Натуралното число 1729 е добило популярност благодарение на анекдот, цитиран в книгата на Г. Х. Харди „Апология на математиката“.

Когато Харди посетил Рамануджан в болница, той започва разговора с „оплакване“, че е пристигнал на такси със скучен и незабележителен номер „1729“.

Рамануджан се нервирал и възкликнал:

– Харди, но това е най-малкото натурално число, което може да се представи като сума от кубове по два различни начина. Като едно на трета плюс дванадесет на трета или девет на трета плюс десет на трета.

Освен това , то се дели на сумата от цифрите си:

1729 / (1 + 7 + 2 + 9) = 91

Забележете още една закономерност за сумата от цифрите му.

1 + 7 + 2 + 9 = 19
19 × 91 = 1729

В Швейцария е създадено мобилно приложение Bubo за смартфон, подбиращо саундтрак по сюжета на книгата.

Достатъчно е да се отвори една или друга книга и веднага се анализират ключовите думи, скоростта на четене на читателя и автоматично се подбира музикалния съпровод.

Разработчиците казват, че композицията „синхронизация с биенето на сърцето на историята“ не само ще съпровожда сюжета, но ще може да ускорява и забавя темпа в зависимост от ставащото и скоростта на четене.

Разработчиците обяснили, че са създали такова приложение, защото много хора обичат да четат на фона на музика, но чести избраната самостоятелно такава, не съответства на атмосферата на произведението и пречи на читателят да се потопи във всички перипети на сюжета.

Новата платформа  Bubo подобрява емоционалния опит на четене на книги с добре подбрана музика и уникални илюстрации.

За сега приложението Bubo е достъпно само за устройства на Android и се тества в бета версия.

Обяд. Всички са край масата.

Дъщерята пита майка си:

– Мамо, каква книга искате да купите?

Майката изгледа неразбиращо дъщеря си:

– За какво става дума? – попита я тя.

– Вие през цялото време говорите: „Ту хиляда за книжката отделихме, ту две….“

Всички на масата избухнаха в смях.

Когато Александър Дюма пише „Тримата мускетари“ под формата на сериал в един вестник, в договора с издателя било уговорено плащане на напечатан ред от ръкописа.

За да увеличи хонорара си Дюма измислил слугата на Атос , който нарекъл Гримо. Този допълнителен герой говорел и отговарял на всички въпроси с едносрична дума, в повечето случаи с „да“ или „не“.

Продължението на книгата, озаглавено „Двадесет години по-късно“ вече се заплащало по дума и Гримо станал малко по-приказлив.

Виктор се улови, че изпада в своеобразна мечтателност. Той стана от пейката и тръгна надолу към езерото. Там работниците по почистването товареха каруци с изсъхнали листа и нападали клонки.

Като повървя по алеята Виктор видя Нено. Той бе от съседното село. Селянинът над ризата си бе надянал раздърпан елек, а на краката си захабени панталони.

Веднъж Нено бе насочил погледа на Виктор към една патица от езерото. Птицата накуцваше, но не това бе заинтригувало селянина.

– Вижте, – почти шепнешком каза Нено, – патицата с човката си измъква мокра глина и я наслагва върху наранения си крак.

Двамата дълго гледаха това интересно самолечение.

От тогава Виктор, който бе запален орнитолог, запомни името, усмихнатото лице и пъргавия поглед на невестулка, които съпътстваха Нено.

Два дена по-късно Виктор бе споделил с един от своите приятели:

– Простите хора, които умеят да четат мъдрата книга на природата, не са за подценяване в сравнения с тези, които са естествоизпитатели и пишат научни трудове.

– Добър ден, – поздрави Нено своя стар познат.

– Добър да е, – усмихна се Виктор. – Гледам от към вашето село се издигат много пушеци. Да няма пожар.

– Няма пожар. Благовец е. Хората горят бурените, дворовете си чистят.

– Тогава, я кажи на хората да палнат оня куп с листата. Нека на Благовец лъхне огъня и при нас.

– Дадено, – покорно каза Нено. – Ние и преди искахме да палнем един огън, но жена ви се възпротиви. Каза, че пушека ще одими всичко.

– Щом ти казвам, направи го, – строго нареди Виктор.

Нено се зарадва и закачливо добави:

– Ще прогоним змиите, а после ще прескачаме и огъня.

Виктор крачеше вече по-нататък из алеите, когато си спомни думите на един от професорите си:

– Древните германци боготворели „живия огън“, – казваше преподавателят им, – тъй като огъня пречиства въздуха при настъпване на епидемии. За това не трябва да делим магията от науката, защото едното е първичната стъпка, а другото по-късната.