В семейството им обичаха нововъведенията особено, когато се отнасяше за кулинария, бяха царе. Наскоро Димка бе открила прекрасно лакомство, което ситно нарязано в чиния се превръщаше в невероятна салата. Тя изобщо не можеше да си представи цвекло и то червено сервирано на масата, но сега често си правеше салата от него.

Мъжът ѝ Рангел беше минал през пазара и бе купил две глави. Решиха за обяд да нарежат само едната. Хапнаха си добре.

Когато Димка излезе от тоалетната беше малко смутена, но махна с ръка и продължи към терасата.

Малко по-късно включи телевизора. Пускаше го, за да ѝ бърбори нещо, а само от време на време поглеждаше екрана.

Но сега някакво „светило“ на медицината обясняваше нещо доста настървено. До Димка стигаха само част от думите му.

– …….ако забележите кървавочервен цвят в урината си …..

Тя трепна и се заслуша. Човекът обясняваше, че при така появилите се белези, трябва да се отиде на лекар, защото това можело да се окаже рак.

Какво накара Димка да се заслуша в тези многословни обяснения?

Днес тя неволно забеляза, че урината ѝ е червена като кръв. А и сега тези обяснения. Няма нищо случайно в този свят.

Сърцето и се сви, а в стомаха си усети голяма оловна топка. Мисли известно време, а накрая реши: „Не обичам много лекарите, но все пак трябва да отида:“. Страхът ѝ даде кураж.

Сподели с мъжа си, а той ѝ каза: – Трябва да отидеш на лекар, докато не е станало късно.

Той тръгна към вратата и изведнъж се спря:

– Чакай, – и пръста му сочейки нагоре, замръзна във въздуха. – Моята урина също беше червена. Май и аз трябва да отида на лекар.

Застана накрая на стаята, като пристъпваше от крак на крак. Веждите му се  събраха, а погледа му се загуби някъде в килима. Явно мислеше нещо съсредоточено. Изведнъж усмивка заля лицето му и той хитро погледна жена си.

– Диме, – развеселено каза Рангел на жена си, – трябва да е от червеното цвекло.

От гърдите на Димка се отрони тежка въздишка, сякаш голям воденичен камък беше паднал от раменете ѝ.

За да премахнете прилепналата към дрехите дъвка покрийте повреденото място с пергаментова хартия и изгладете с ютия в режим „Коприна“.
Можете също така да поставите дрехата във фризера за няколко часа. Дъвката ще се втвърди и ще бъде лесна за премахне.
За да премахнете на дъвка от килими, мека мебел, якета и т.н., внимателно посипете върху увредената зона втечнен газ от запалка. Газта ще замръзи дъвката и тя ще изчезне. Останалото петно може да бъде отстранено, като го избършете с спирт или лакочистител.

Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.

Седемгодишния Тошко и петгодишната Меги си играят в стаята на килима. Те строят с конструктора различни фигури. Днес е ред на трона на фараона.
След известно време, без да усетят се поместиха от килима на студения под.
– Тошко, студено ми е, хайде да отидем пак на килима, – каза Меги.
Момчето я погледна сериозно и сърдито каза:
– Не можем да се върнем, вече сме излезли от Египет.
После се разбраха, че килима е обетованата земя и там е топло …..

Напоследък се наблюдава тенденция да се представят обекти, чиито художествена и историческа стойност, меко казано е съмнителна.
Така в Бостън, щата Масачузет, САЩ, е открит музей на безвкусното изкуство. Идеята на експозицията е възникнала у неговия основател Скот Уилсън, след като видял картината на неизвестен автор „Люси на поле с цветя“, която му се сторила пълна безвкусица. Оттогава Уилсън решил да събира “ шедьоври“ на посредствени художници . Входът на музея е безплатен.
Желаещи да се приобщят към „антиизкуството“ са предостатъчно.
Още един „антимузей“ е разположен в германския град Киритц. Това е музеят на лъжата. Сред неговите експонати са радио на потъналия „Титаник“ предаващо звуците на катастрофата, килим-самолет, който се опитва да се издигне и да полети, апарат представляващ действащата Вселена……
Скоро експозицията била допълнена с ухото на известния художник Ван Гог, което е отрязано в пристъп на психическо разстройство.
Администрацията на музея твърди, че не се опитва да убеди посетителите в автентичността на експонатите, те само им предлагат малко да пофантазират.