Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.

Броенето на гейма в тениса започва от нула. Английскоговорящите тенисисти не казват „zero“, а „love“.

В XVI век, почти всички френските крале са играели тенис.

Смята се, че тенисът се е появил във френските манастири през XI век.

Един от най-ярките споменавания за тениса в средновековна литература е един епизод в историческите хроники на Шекспир „Хенри V“, където френският дофин изпраща, като подигравка, на младия английски крал буре с тенисни топки.

Историците смятат, че най-ранният предшественик на тениса е играта жьо дьо пом, играна в Северна Франция през XII век. При нея топка се удря с дланта на ръката.

Крал Луи X е ентусиазиран играч на жьо дьо пом и става известен с построените от него първи закрити кортове в Париж в края на XIII век.

Друг ранен привърженик на играта е френският крал Шарл V, които създава корт в Лувъра.

През XVI век в играта започва да се използва ракета и тя започва да се нарича „тенис“ – от френското tenez – „дръжте“, предупреждение, което сервиращият извиква на своя противник.

Играта е популярна както във Франция, така и в Англия, но по това време се играе на закрито, където топката може да отскача от стените.

Има няколко версии за появата на абсента. Някои историци смятат, че абсент се е явил в Швейцария през 1792 г. В един малък град живеели две сестри, които се занимавали с направа на лекарствени отвари.

Една от тях се приготвяла от пелин-ананасова настойка в малък апарат за дестилация и се наричала „Bon Extrait d’Absinthe“. Това лекарство сестрите продавали чрез доктор Пиер Ординар.

С течение на времето абсента започнал да се използва с голям успех. През 1805 г. във Франция построили цял завод за производството му.

В началото на XX век, абсентът е приравнен към наркотици в много страни като САЩ, Швейцария, Германия, Белгия, България, Холандия и Италия. Забрана на продажбите му продължила до 80-те години на XX век.

Основната вреда на напитката идва от токсичното вещество туйон. Това вещество може да предизвика заблуда, халюцинации, и девиантно поведение.

Когато става дума за Древна Гърция, повечето хора си мислят, веднага за Олимпийски игри, Спарта и древногръцката митология.

Но в действителност, съвременния човек дължи много повече на древните гърци. Класическата литература, монетите, котвите, автоматите – всичко това и още много други идва от Древна Гърция.

Повечето хора смятат, че планирането на градовете е относително модерно изобретение.

Според повечето историци, „бащата на градоустройството“ е древният гръцки архитект по градско планиране Хиподамус от Милет.

Неговите планове се отличават с отличен ред, за разлика от хаотично преплетените улици в градовете през тази епоха.

Коварната Езавел е спомената в Книгите на царете.

В 9 век пр. н.е. тя се е омъжила за израелския цар Ахав. Езавел била финикийка и се е покланяла на Ваал.

Според Библията, Езавел искала да привлече израилтяните към своята религия и за това била готова да убие еврейските пророци.

Езавел слагала печата на Ахав на различни документи, които са допринесли за въвеждането на новата религия.

Това не останало незабелязано. Чашата на търпението преляла и царицата била изхвърлена през прозореца и изядена от кучетата.

Историците предполагат, че Езавел е могла сама да утвърждава законите на Израел, независимо от Ахав.

Потвърждението на това може да се крие в каменния печат, открит в Израел през 1964 г., на който е изобразена двойна кобра, сокол Хор и крилат слънчев диск, който се тълкувал като знак на царската власт.

Някои учени предполагат, че това е личният печат на Езавел, но автентичността на печата не е потвърден.