Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.

В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.

Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.

Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.

Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.

Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.

Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.

Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.

Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.

Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.

Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.

При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.

Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.

Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.

С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.

Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.

Всички са чували твърдението, че смехът е най-доброто лекарство. Ако това по-рано е било предположение, то днес е научно доказан факт, който се използва в западната медицина.
Например, американските центрове за лечение на ракови заболявания са направили смехотерапията един от компонентите за комплексно лечение на пациентите.
Здравната психология е пряко свързана със смеха.
Такова лечение се провежда в групи, където съвместната радост сближава хората, дава им подкрепа, надежда и им помага се отвлекат от лошите мисли и неприятни ситуации.
Смехът е физиологически израз на отлично настроение. Той увеличава производството на ендорфини (хормони за добро самочувствие), които подобряват цялостното здраве и намаляват физическата болка.
Тези фактори са от особен интерес за пациенти с ракови заболявания, за които болка е сериозен проблем.
Освен това, има научни доказателства, че смехът има положителен ефект върху имунната система, повишава имунитета.