Рибата поглъща пластмасови частици, защото миришат на водорасли.

Попадайки в морето, частите от пластмаса бързо се покриват с водорасли, и поемат характерната им миризма. По-късно рибите ги възприемат като храна.

За да изяснят това, изследователите поставили пластмасови топки в океана за три седмици. След това ги изплакнали с морска вода и влели тази вода в аквариум с аншои, които в естествената си среда ловуват ракообразни, хранещи се с водорасли.

Изследователите предположили, че аншоите ще се ръководят от характерната миризма на водорасли в търсене на плячка. Именно това и станало. При добавянето на вода, в която били пластмасовите топки, аншоите започнали да проявяват поведение като за лов.

Тъй като самите топки не били сложени в аквариума, визуалният стимул е бил изключен. Във вода, където са били чисти пластмасови топки, те не реагирали.

Преди това бяха предложени няколко обяснения за това явление. Изследователите предполагали, че рибите и морските птици възприемат пакетите за медузи,а  гранулите от пластмаса за хайвер.

Храненето с пластмаси е опасно не само за морските обитатели, но и за хората, които консумират морски дарове, защото не е известно колко микрочастици от пластмаса и химикали заедно с тях получават телата ни.

Дълго време е съществувала легенда, че слоновете отиват да умрат на непристъпни слонови гробища.

Това мнение се е сформирало поради това, че в саваните и джунглите никой не е намирал бивни на умрели слонове.

И едва през двадесети век изследователи изяснили, че Hystrix africaeaustralis изяждат бивните. Така те задоволяват нуждата си от много минерални вещества.

Hystrix africaeaustralis често се качват по дърветата, търсейки храна. Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да се предотврати инфекцията, организмът на тези животни произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.

Месото на Hystrix africaeaustralis е нежно и сочно, подобно е на заешкото.

Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.

Американските астрофизици разчитат, че по време на пълното слънчево затъмнение през август тази година, ще се получат уникални данни, който ще разкрият тайните на нашето слънце.

Комбинацията на резултатите от наземните със сателитни наблюдения в видимите, ултравиолетови, рентгенови и радиочестотни части на спектъра ще осигури най-пълна картина на слънчевата атмосфера, наблюдаван някога.

В действителност слънцето е все още неизследвано. Нашата звезда се намира на няколко милиони километри от нас. Тя е огромна в съответствие с нашите стандарти. Диаметърът ѝ надминава 1,3 милиона километра. Ядрото ѝ заема една четвърт от слънцето.

Концентрираното тегло на звездата създава огромно налягане и температура достатъчна за започване на ядрен синтез, който консумира около 600 милиона тона водород в секунда.

И въпреки, че слънцето е сравнително малка жълта звезда, тя все още има достатъчно газ за изгаряне, за още пет милиарда години. Но в крайна сметка, слънцето ще се превърне в бавно изстиващо джудже, докато не изгори до края.

Тази дългосрочна прогноза се основава на теоретични анализи и десетилетия на наблюдение на Земята и в космоса. Сега учените разполагат с план за тестване на своите идеи по време на пълното слънчево затъмнение.
За да научат повече за това, какво генерира температурата на короната и механизмите, отговорни за слънчевите бури, изследователите трябва да изучат вътрешността на короната и преходната зона, където тези процеси работят.

Короната може да се види много добре по време на пълното слънчево затъмнение.

Жак Картие бил французин, който крал Франсис I помолил да намери път за Азия през Канада.

След завръщането на Картие от Канада, кралят бил толкова доволен от докладите му, че през 1540 г. изпратил изследователя със заселници, да колонизират Новия свят.

Тази експедиция завършила неуспешно.

Въпреки наличието на ирокези водачи, Картие се скарал с индианците.
Сблъсквайки се с недоволните племена и мразовитата зима, Картие решил да се върне обратно.

В Квебек му се отдало да намери това, което смятал за злато и диаманти, затова той се върнал във Франция, оставяйки колонистите в Нюфаундленд.

След като кралят открил, че „златото“ и „диамантите“ са всъщност само кварц и пирит и че колонистите са напуснали колонията, Картие повече не бил изпращан на пътешествие.