Миналата година, на Земята буквално е паднал дъжд от космически отломки. Повече от 600 фрагменти от ракети, сателити и други космически кораби са се устремили към повърхността на Земята през 2014 г., но са изгорели в атмосферата изцяло или частично.
Падналите космическите отпадъци през изминалата година са били много повече, отколкото преди. Това е обусловено от слънчевата активност, която е повдигнала границата на земната атмосфера, което от своя страна провокира падането на отломки, които са останали в ниските орбити. Такова изобилие падащи отломки, учените все още не са виждали.
Според американски експерти, общата маса на падналия „метален дъжд“ превишена 100 тона. Експертите не уточняват колко отломки от космоса достига Земята, нали жертвите от падащите отломки няма.
В НАСА казват, че благодарение на този „дъжд“ космосът е станал много по-чист. Независимо от това, че общата маса остарели вече сателити и фрагменти от носители, въртящи се в орбита през последните 10 години се е увеличила значително, от 5 хиляди до 6,7 хиляди тона.

Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Това не е ново, защото всеки го е учил в училище.
Но какво знаем за нея в действителност?
Знаете ли, например, че на височина 5 километра над повърхността на земята човек започва трудно да диша? А на 9 километра спира потокът на кислород в белите дробове.
Факт е, че на 20 километра водата, намираща се в тъканите на човека закипява и при разхерметизиране на кабината на самолета човек мигновенно умира.
На височина 36 километра човешкият организъм  попада под интензивното въздействие на йонизирано лъчение, това са първите космически лъчи, от които преди това човек е бил защитен от плътния слой на въздуха.
На височина 40 километра човешкото тяло изпитва опасните ултравиолетови лъчи на слънчевия спектър.
На височина 90 километра постепенно изчезват толкова обикновенните за нас свойства на атмосферата, като разпространението на звука и възникване на аеродинамична подемна сила и съпротивление.
На височина 100-130 километра управлението на аеродинамичния полет става невъзможно, летателните апарати могат да се управляват, само ако се използват реактивни двигатели.
Над 100 километра изчезва способността на атмосферата да провежда топлина, т.е. изчезва явлението конвекция, характеризиращо се с предаване на топлина чрез преместване на въздуха. На тази височина, топлината се предава само чрез топлинно излъчване.

НАСА пусна два клипа с най-впечатляващите кадри на слънчевата активност. Кадрите са заснети от Обсерваторията на слънчевата динамика – Solar Dynamics Observatory, която наблюдава нашата звезда и фотографии лице на Слънцето обърнато към Земята през последните пет години.
Първото видео е подбор от най-добрите снимки на Слънцето от юни 2010 г. до 8 февруари 2015 г. Вторият видеото включва запис на последните няколко дни.
От стартирането на оборудването от обсерватория се прави една снимка на Слънцето в секунда. В резултат на това тези записи на слънчевата активност са станали основа на две хиляди публикации. Информация попада на компютъра на обсерваторията чрез двоичен код  предаващ черно-бели снимки, но ако е необходимо снимките могат да бъдат направени цветни и по-близки в специфични области.
Материята в Слънцето има разлика в температурата и обсерваторията приема изображения с различни дължини на вълните, за да следи движението на веществата в атмосферата на Слънцето.
Изследователите се надяват, че тези данни ще помогне за определяне на причините за изригванията на Слънцето, защо магнитните полета на звездите са постоянно в движение, а температурата на атмосферата е 1000 пъти по-висока, отколкото на повърхността на звездите.

Денят беше слънчев, но някаква болка и мъка тежеше въз въздуха, които не вещаеха нищо добро за разходка. От вън се чуваха крясъци, викове, ругатни и стенания. Всички се натрупана на прозореца. Това, което видяха ги смрази. На площада отпред се виждаше голяма група от хора, обкръжена от въоръжени, които ги блъскаха едни в други. Между тях имаше жени, възрастни хора, но не и деца. Имаше мъже, който яростно избитваха насочените дула на наобиколилите ги и нещо крещяха, но следваше удар и съпротивилият се мъж падаше на земята.

Изведнъж се чу мощен залп. Площадът се покри с трупове на хора. От тях потече море от кръв. Същинска касапница.

По стълбите тичаха уплашени хора. Викаха и крещяха обезумели:

– Идват! Ще ни убият!…Бягайте….

Бравата на вратата се размърда и в стаята влетя уплашен мъж. Той огледа хората в стаята и задъхвайки се започна да обяснява:

– Влизат навсякъде,….. изкарват хората навън и ги разстрелват. Не знам какви са, но където и да влязат …… търсят само пластмасови топчета, събират ги в чували и ги изнасят.

– Трябва да затъмним прозорците и да залостим добре вратата, – предложи Симо, след като хората в стаята се съвзеха от чутото.

– Залостените врати едва ли ще ги спрат, – каза с тъжна усмивка новодошлия. – Те са като лавина, след която остават само трупове и изтърбушени домове.

– И все пак да опитаме, – обади се Рената, – не можем да стоим със скръстени ръце.

Хората в стаята се задвижиха с някаква затаена надежда, че това ще ги отмине. Някой пусна резето на вратата и превъртя два пъти ключа на вратата. Другите започнаха да пускат щорите, а там където недостигаха, импровизираха с тежки и тъмни пердета, черна хартия и каквото имаха под ръка, за да затъмнят прозорците.

Веско и Елена се сетиха за една стая, която използваха за килер и се запътиха на там. Тази стая имаше по-малък прозорец, но решиха и него да затъмнят.  Намериха някакви избелели щори, но в случая щяха да им свършат работа. Закачиха ги на прозореца и въздъхнаха облекчено.

Странно, прозорецът беше затворен, но усетиха сякаш вятър надигна щората, която бяха току що поставили и пред тях изникнаха двама души с оръжие в ръцете. Те бяха в камуфлажно облекло. Веско реагира бързо. Удари изненадващо единият под брадичката, но и Елена не беше бездействала. Не знам от къде, но в ръцете ѝ се намери дъска, с която халоса другият натрапник. Едвали щяха да успеят, ако другите знаеха или бяха усетили, че вътре има хора.

Единият от нападателите беше жена. Тя дойде бързо на себе си и започна да се оглежда. Видя, че я бяха вързали здраво. Над главата ѝ стоеше девойка с дълга пусната коса, която я разглеждаше с любопитство.

– Защо преследвате хората и ги убивате? Кои сте вие? – попита Елена.

Жената прехапа разкървавената си устна и каза:

– Нас ни е създал Един. Ние сме хуманоидни роботи. Трябва да прочистим лошите хора и тези които не желаят да правят  добро.

– Това с насилие ли мислите да го постигнете? – намеси се Веско. – Вие убивате наред, как разбирате, кои са лоши и кои добри?

– Убиваме тези, които ни се противопоставят или не желаят да се поправят, – каза овързаният мъж, който беше дошъл в съзнание.

– Но това е нелепо, дори Исус Христос не е насилвал никого да вярва в Него, нито го е убивал, въпреки че е имал сила за това – каза Елена.

– А инквизицията, а кръстоносните походи, изгарянията на клада, …..? – каза жената.

– Но това е бил прекален фанатизъм и неразбиране на Бога, – каза Веско.

Вързаните само се засмяха.

– Казахте, че сте роботи, но от къде черпите енергия? – продължи с въпросите си Елена.

– За това събираме пластмасови топчета, – каза жената. – Когато ги погълнем, ние така сме устроени, при разтварянето им в тялото ни, се отделя енергия.

– Но тези топчета рано или късно ще свършат, – намеси се Веско.

– Ние от скоро сме създадени и използваме наличните ресурси, – започна да обяснява жената. – Този, който ни е направил ще създаде машина, която да прави такива топчета.

– И все пак това, което правите, мисля, че не е съвсем правилно, – разсъждаваше на глас Елена. – Насила нищо добро не се е постигало до сега. Унищожават се хора, но резултат няма. Ако човек не е убеден в нещата, които върши, той се превръща в марионетка, машина за изпълняване на заповеди ……..

Тя не успя да довърши. В стаята блесна силна светлина. Когато тя угасна, на пода лежаха два трупа на мъж и жена …..

Някогашният плодороден озис Минцин, в Китай, сега преживява неспокойни времена. Той се намира затворен между пустините.
Десетилетната суша и изчезването на реките довели до това, че от юго-изток и северо-запад към района са се устремили пясъци.
От 1950 г. пустинята е погълнала повече от 160 кв. километра, а числеността на населението е нараснало от 860 хиляди до повече от 2 милиона човека.
Огромната пустиня се приближава към хората със скорост около 10 метра в година, намалявайки обработваемата земя шест пъти.
Трудно е да повярваш, че на такова опасно място могат да живеят хора, които всеки ден водят борба с природата.