Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:

– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…

А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:

– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.

Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.

Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.

Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.

– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.

Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.

Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.

И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.

Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.

Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.

Дошло време на старият камък да умре. Заедно с другите камъни го качили на един самосвал, за да го закарат на каменотрошачката и да ги превърнат трошляк за баластра.

Пътувал камъкът. Спомнил  си целия си живот. Случвало му се е на дъното на морето да лежи и на върха на планина да бъде. Земетресения, ледници и свлачища оставяли следи върху него. А един вулкан за спомен сложил в сърцето му, голяма капка кварц, приличаща на диамант.

Започнал да се оплаква камъкът:

– Дълъг живот живях, едва ли има по-стар камък от мен, а да умирам все още нямам желание.

И тогава камъкът забелязал, че другите камъни, които били с него в камиона, също не искали да умират, за това започнали да се изсипват на пътя.

Камъкът започнал да се приближава към края на коша на камиона, та и той да падне на пътя. За щастие шофьорът карал като луд, така че по-голямата част от товара подскачал и падал в дупките по пътя.

– Ей, – извикал един старец, който си вървял по пътя, – за къде си се забързал?

– Църква строим, – казал му шофьорът. – Чакъл ни е нужен. В противен случай всичко ще пропадне.

– Е, добре, тогава побързай!Храмът е Божий дом! Гледай, старай се там , както трябва. Строи се веднъж за вечни времена.

Камъкът чул това. И макар че бил почти накрая, той се спрял, даже намерил надеждно място и застанал там, за не може случайно да отхвръкне от камиона.

На него много му се искало да попадне в Божия дом. Не за някакви си жалки милиони години, а за цяла вечност.

На улицата властва все още зимата. Студ, сняг и леден вятър. Това са последноте опити на леденото царство да отвоюва позиции, но атмосферата  наоколо неуловимо се изменя .
– За какво говориш, мразът все още се усеща?!
– Иди по улиците, влез в кафенетата и навсякъде ще видиш влюбени двойки, който не забелязват околните, вперили очи един в друг.
Усещаш нещо трогателно в това как се гледат, как се докосват и мълчат, но се разбират.
Тук не са нужни думи, в случая биха изглеждали безжизнени и празни, за да изразят нежността, които двамата изпитват един към друг. Тук разумът не действа, това е неуловимо и приказно …
Удивително е, щастието на тези двама, в уединението им, сред човешкия океан. Светът бушива, беснее и безвъзвратно се променя. Земетресения, катаклизми, политически вълнения, …. завърта се спиралата на времето и се извива.
Но за всяка двойка влюбени това няма значение, времето за тях е спряло. Те сега се като Ромео и Жулиета. Тяхната любов не е помрачена от жизнения опит, болката от предателство, грешките и така наречения „здрав разум“.
Те не знаят, но може би в бъдеще ще узнаят, че любовта се изгражда и расте с годините, а не умира с мимолетното желание.
Гледаме ги и се връщаме към … нещо отдавна отминало.
– Обичайте се, наслаждавайте се на момента, в който сте заедно и не мислете за нищо друго. Любовта е ценен дар и не трябва да се пропилява.

Проектът на този оригинален дом е разработен от архитект Хевиер Сеносиан.

Домът Nautilus е създаден по заявка на четиричленно семейство. Сега той се е превърнал в рядка забележителност в Наукалпан де Хуарес.

Никъде в света няма да видите такъв дом с формата на раковина. Архитектът не само е копирал формата на черупката, но я е взел и за основа.

В центъра на къщата се намира просторна дневна за подовата настилка, на която служат декоративни, низко растящи, сенколюбиви растения. Три каменни пътечки водят към стаята на децата, които много приличат на удобни пещери, и спалнята на родителите.

Дневната има кръгла форма. Тук са поставени удобни, меки дивани. На стената виси телевизор. В това помещение може да се събере цялото семейство и да обсъди общите проблеми или просто да прекарат времето си заедно.

В зданието има приказна атмосфера. За това помагат множеството витражни прозорци и мозайки. В стаята напълно отсъстват прави линии и ъгли.

Светлината в дома идва от кръгъл прозорец, разположен така, че през деня не се включва допълнително осветление.

Спалните са светли и необичайни, защото мебелите са оригинални съответстващи на дома. Какво да кажем за спалното бельо – дизайнерът и за него е помислил. Интересни са възможностите за творческо и висококачествено спално бельо, които могат да бъдат намерени тук. A бельото е половината от комфорта в стаите.

Банята изцяло е покрита с мозайка. Това не са само стени и под. Даже мивката и ваната са като изсечени в скала, украсени с мозайка от фаянс.

За построяването на дома е използван гранкрит. Той е огнеустойчив и як цимент. Този материал осигурява отлична топлоизолация на помещенията.

Район е земетръсна зона. Дизайнерът на проектът е взел в предвид това и освен всички останали достойнства, тази къща устоява и на земетресения.

Искрено ви поздравявам с настъпването на Края на света 21.12. 2012 г. Пожелавам Ви дружно и продуктивно преминаване във Вечността.
Сценариите на Армагедон, разработени от учени, са показвани по телевизията неведнъж и не търпят никаква критика. Огромен метеорит падащ на Земята, гигантски вулканични изригвания, титанични земетресения с наводнения и какви ли не още разработки.
Резултатите от предишния Край на света и до сега се виждат. Например, когато изкопаваме замръзналите в тундрата тела на мамути, които отлично са се запазили.
Забележете, всичко е вече започнало в нашите жилищни районите. Постоянни снеговалежи с нарастващи отрицателни температури. Такава техника елиминира гниенето и разлагането на мъртви тела на повърхността на Земята.
Така следващите геоложки поколения от аборигени ще правят удивителни открития. Изучавайки откритите под земята добре съхранени тела с лежащите до тях богатства като мобилен телефон, компютър, атомна бомба, множество ненужни таблетки, книги и вестници, разкриващи непрекъснатия прогрес на хората от последния век.
Пожелавам Ви приятен Край на света!