Дойде края на работния ден и всички се готвеха да си тръгват.
Телефона иззвъня.
– На кого сме потрябвали по това време, – недоволно измърмори Петров и натисна бутона:
– Да, моля.
– Татко, – Петров позна гласа на Милена, неговата по-голяма дъщеря, – когато тръгнеш към къщи на излизай на магистралата ……
Връзката прекъсна.
– Какво ли е станало? – изтръпна той, но чувството за безпокойство премина бързо.
Въпреки предупреждението Петров тръгна по магистралата. Бързаше по-скоро да се прибере у дома.
По пътя за в къщи трябваше много пъти да спира по една или друга причина. Опита алтернативни маршрути, но пак попадаше в задръствания.
– Така до в къщи ще пътувам цяла нощ, – раздразнен удари с ръка по волана.
Изведнъж му хрумна нещо, засмя се и продължи в противоположната посока.
– Днес има спортно събитие, в което участва внучката ми. Като ме види ще ми се зарадва.
Подтиснатостта и отчаянието бяха заменени с радост.
Разсъждавайки по въпроса, че че никакви пътища няма да го доведат до дома, го накара да се замисля за хора, които казват, че всяка път водят до Бог.
– Някои вярват, че пътят на добротата и доброто поведение ще ги отведе дотам, – размишляваше на глас Петров. – Други избират пътя на религиозните дела. Разчитането на тези пътища води до задънена улица. Има само един път към Бог. Не напразно Исус каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен“.
Когато Христос умря на кръста, Той отвори пътя към дома на Неговия Отец, към Неговото присъствие и реалния живот, който Той осигурява днес и във вечността.
Пропуснете блокираните пътища, които не водят до Бог. Вместо това се доверете на Исус като Спасител, защото „всеки, който вярва в Сина, има вечен живот“. А за тези, които вече вярват в Него, следват пътя, който Той е подготвил.
