Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:

– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…

А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:

– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.

Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.

Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.

Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.

– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.

Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.

Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.

И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.

Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.

Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.

Лев Толстой в своя разказ „Ескимоси“ описва живота на този народ. Забелязал. че мъжете и жените имали абсолютно еднакви дрехи.

Единствената разлика била, че обувките в горния край били по-широки.

С какво е свързано това?

Защо са им на ескимосите по-широки горни краища?

Ако познавахте живота на този народ, веднага щяхте да се сетите.

Ако сте достатъчно любознателни, ще потърсите да прочетете.

За по- нетърпеливите следва…..

Отговор: В хят илесон атацед ис

В Китай, в провинция Хенан живее една жена на име Лю Елин, който е 50 години, а изглежда на 20 години.

Лю Елин в продължение на 20 години посещава спортна зала, плува през зимата, гмурка се, участва в бънджи скокове, скално катерене и плуване.

Миналата година е преплувала пролива Малака.

Попитали един учител:

– Защо е трудно на богатия да влезе в Божието царство?

Тогава той им разказал следната история.

Един човек с лимузина го докарвали до хотела и с носилка го качвали до стаята му.

Мислейки, че човекът е парализиран, администраторът на хотела попитал жена му:

– Какво се е случило с него?

– Той е много богат човек, – отговорила жена му – и няма нужда да ходи сам.

Васка бе много дребна, едва 1,35 метра. Още в детската градина ѝ се подиграваха за ниският ѝ ръст. Думите на другите деца дълбоко я нараняваха:

– Дребосъчке, махай се от тук.

– Вижте, колко е дребна, сигурно пълзи по земята, вместо да ходи.

– Дребосък, ти и един стол не можеш да вдигнеш.

– Ха-ха-ха, какво мъничко джудже само!

Един ден Васка се обърна с болка към Бога:

– Господи,  защо си ме направи толкова дребна?

Минаха години. Васка стана учител на деца с нарушено зрение. А ето как се случи това.

Когато Васка беше в началото на специализацията си, в училището искаха да приемат  сляпо дете в предучилищната група, където всички останали деца бяха зрящи.

На Васка и поръчаха да му помага, когато учителката преподава на останалите.

Още първият ден тя влезе с Крум в стаята и седна до него. Докато учителката поздравяваше групата, Васка каза на сляпото дете:

– Спокойно,  до теб съм!

Изведнъж Бог и проговори:

– Ето за това съм те създал.

Ръстът ѝ за случая бе идеален. Тя се побираше на малките столчета, на които сядаше, за да помага на децата.

Васка помогна на Крум да научи брайловата азбука и той доста добре усвояваше материала, докато завърши гимназия.

С Божията помощ тази дребна учителка обучаваше деца със специални потребности. И то не година, две, а цели 20 години.

Бог бе използвал една дребна жена, висока само 1, 35 метра, колко повече някой който има недъг.

Бог има план за всеки от нас, независимо дали сме здрави и силни или хора в неравностойно положение.