Когато Антон беше млад, той пътуваше, изпратен от Захариев, собственик на много фабрики в открит товарен вагон и продаваше прежди за големи суми пари. Изпълняваше и други поръчки, с една дума Захариев му имаше голямо доверие.

Веднъж след една продажба, преброи наличните пари, които носеше в себе си и не можа да намери десет хиляди лева. Провери внимателно в преждата, после по джобовете, но парите бяха изчезнали.

Притесни се и едва не се разплака. Беше се объркал нацяло.

– Как ще обясня на Захариев за недостига? Ще ми повярва ли? – тези и подобни мисли го убиваха. – Ще ме сметне за крадец. Дори и да не ме даде на съд, ще ме изгони позорно като мошеник. Завинаги ще бъда заклеймен с позорно име, а сина ми и жена ми ще ги наричат „сина и жената на мошеника“.

Всичко това се рисуваше в още по-мрачни краски във въображението му. И той реши да сложи край на живота си.

По пътя Антон трябваше да премине през един мост, а зад реката се виждаше един малък манастир.

„Ще застана накрая на вагона и когато преминаваме реката, ще се хвърля във водата и ще се удавя“, – взе бързо решение младият мъж.

Вълнуваше се много. Непоносима тъга и ужас го обхванаха преди смъртта.

Докато беше в такова състояние с него се случи нещо непредвидено.

Антон изпадна в безсъзнание и видя пред себе си облечен в светещи дрехи старец. От него струеше любов и разбиране.

– Слава на Всевишния Бог, Антоне, – каза старецът. – Защо не се обърна за помощ към Божия Син Христос? Той помага на всеки. Не оставяй отчаянието да те съсипе.  Не се съгласявай да изпълниш желанието на дявола, като посегнеш на живота си. Парите, които търсиш, ти ги изпрати на една от фабриките, още вчера, но забрави да запишеш това в тефтера.

Когато дойде на себе си Антон лежеше пред вратите на манастира. Изправи се и прекрачи прага на светата обител и тогава  видя на една от стените изображението на стареца в цял ръст. Същият, който му бе говорил.

В душата на младия човек пламна неописуема благодарност, към Бога и този непознат старец, който го гледаше от иконата. Той осъзна, че към него бе проявена безкрайна милост.

Духът се угасява много лесно. За това е нужно просто да пренебрегнем наказанието от Господа или да се предадем на униние, когато Той ни изобличава.

И колкото повече е ограничено нашето разбиране за освещението, токова по-често приемаме сянката за реалност, а когато дойде до нас Божия Дух си казваме:

– Това навярно е от дявола.

Не угасявайте Духа и не Го пренебрегвайте, когато ви каже:

– Повече не се лъжете, не бъдете слепи, не всичко е така, както си го мислите. До сега не съм ви го открил, но сега го правя“.

Когато Господ ви изобличава, смирете се. Приемете поуката, така че между вас и Бог да няма недоразумение.

Ние започваме да се цупим на Бога и да Му казваме:

– Какво да се прави? Молих се, а стана още по-лошо. Отказвам се от тази работа.

Помислете си, какво би се случило ако постъпвахте така в коя да е сфера от вашия живот!

Готов ли съм, Бог сериозно да се заеме с мен и да извърши в мен нещо достойно за Него?

Освещението не е това, което искаме от Бога. Това е нещото, което Бог иска да направи с мен и за мен. Той непременно ще приведе ума и духа ми в такова състояние, че да Му позволя да освети Себе Си в пълнота, което на мен нищо не ми струва.

Мнозина забелязали, че съществуват странни съвпадения. Щом се появи на сцената нова опера на Майербер във Франция започва  епидемия от холера.

След „Роберт дявола“ се появила холера през 1832 г., след „Пророка“ – през 1849 г. и накрая след „Звезда на Севера“ – през 1854 г.

Журналистите писали, че това няма нищо необикновено: „Щом започна да звучи музиката на Майербер, това винаги предвещава народно бедствие.

Майербер не е музикант, а дявол, преоблечен като музикант, хвърлен във Франция от ада“.

Ние често идентифицираме думата радост и тази за щастие, защото вярваме, че щастието е удоволствие, сигурност и процъфтяване.

Но по този начин започваме да вярваме на лъжите, които дяволът се опитва да внуши на света.

Какво казва Яков: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато седнете удобно във фотьойла“ или „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни“?

Радостта и щастието са две различни неща, въпреки че могат да се преживеят и заедно. Щастието зависи от обстоятелствата, а радостта е от Бога.

Когато дойде мъка, щастието изчезва, а радостта остава, даже става още по-силна.

Причина за истинската радост е живот с Бога. Тя е свързана с осъзнаване, че този свят е временен и че един ден ние завинаги ще бъдем с Бога.

Радостта се основава на факта, че сега ние не виждаме Бога, но вярвам в Него и се радваме „с неизказана и преславна радост“.

Радостта води началото си от послушанието ни към Святия Дух, независимо от всичко.

Тъжно ми е, когато слушам или чета за страданията по света. Нашата планета е изпълнена с насилие, несправедливост, желание за власт, егоизъм, ……, но и с леност, и безразличие. За всичко това не можем да обвиняваме само другите хора и дявола.

Ако аз не желая да помагам на другите, това е равносилно на делата на тези, които вършат зло.

Човек не е създаден да живее сам, но той носи вината си за делата си Надеждата да помогнем на този свят само с добра воля и работа се оказва илюзия. Грехът тегли надолу към бездната всеки от нас.

Но ето дойде Божия агнец, който изкупи света. Той има сила да дари живот и радост на тези, които нямат нищо в този свят. Христос постави началото на нов свят. Това не е свързано само с основаването на Църквата, но и сътворяването на ново небе и земя. Той поднови всичко чрез жертвата Си.

Какво означава тя за нас? Проливането на кръв, бе последица от греха на хората.

Исус изпълни съвършената жертва и в това се изразява тайната на кръста. Нека я приемем в сърцето си.