Когато чуем да се споменава за смърч, обикновенно си мислим за иглолосно дърво и няма да сбъркаме. Но знаете ли колко е полезен той за хората?
Кората на смърча съдържа дъбилни вещества, балсам и други. Дървесината съдържа смес от най-различни органични съединения, а също и арабоксилоуронид, в състава на който влизат уронова киселина и остатък от арабофуранози. Иглите на дървото съдържат етерично масло, в състава на което влизат до 12% борнилацетат, 1-а-пинен, р-пинен и други.
Листните клонки също съдържат значително количество етерично масло, а в състава на шишарките влизат борнилацетат и други естери. Семената съдържат до 33% бързо изсъхливо мазно масло, в състава на което влизат приблизително около 5.2% линоленова, около 15.7% а – линоленова, около 29.5% а – линолова, около 23.6% р – линолова и около 11.4% маслена киселина. Те съдържат още към 22% суров протеин, към 12% безазотни екстрактни вещества и други.
Народната медицина използва младите клонки на смърч, които се събират заедно с пъпките, нарязват се още свежи и се сваряват със захар. Полученият сироп е ефикасно средство против кашлица и при други възпаления на дихателните органи, също против рахит, скорбут и други.
Извлек от иглите на смърча в свежо състояние се прибавя във водата за къпане на децата, за освежаване и при разни екземи. Етеричното масло, което се получава от различните органи на билката, се употребява широко в медицината, парфюмерийната промишленост и козметиката.
При сухата дестилация на дървесината се получават редица важни за медицината и промишлеността артикули, като смола, терпентин, колофон и други. Гъстото масло, получавано от семената на смърч, намира широко приложение в безиреното и лаковото производство, става и за горене.
Дървесината се използва освен за строителни материали, в столарството и други, така и за получаване на медицински въглен на прах, който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. От кората се получават дъбилни материали, които се прилагат за щавене на кожи и за получаване на медицински катран, колофон, дървесинен оцет.
Малцина знаят какъв чудесен лечебен ефект имат обикновените смърчови шишарки. Колкото повече са те в дома, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който вдишваме. Добре е да се снабдим с шишарки за зимата, но не като ги късаме от дървото, а като съберем опадалите около него.
Според народната ни медицина отвара от игличките, клончетата и шишарките на смърч подсилва имунитета. Ваните със смърч са подходящи при нервни разстройства и преумора. Настойка от шишарките се прилага при ангина, пневмонии, астма и за профилактика на остри заболявания на горните дихателни пътища.
Народна медицина предлага следната рецепта за отвара с връхчета от смърч: Измиваме и нарязваме 3 супени лъжици връхчетата на ситно. Кипваме ги в 3 литра вода и варим 10 – 15 минути, след което прецеждаме през цедка и марля. По желание подслаждаме с мед.
Внимание! Отварата от смърч не се препоръчва за бременни жени.

Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява вискозитета на кръвта.
Дивият кестен се използва за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други.
Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.
В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове 2:10 се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и други.
Добри резултати има при употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от билката при синуити.
Използва се кората на по-млади стъбла, клоните и семената. Кората се събира рано на пролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
От семената, ситно нарязани се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка от билката и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара по следния начин. Една супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
В кората на дивия кестен се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и други.
Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10%; фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.
В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и други.

Сара беше обвила коленете си и безмълно се взираше в падащия мрак.  Петър седеше срещу нея и я съзерцаваше. За него тя бе най-хубавото момиче, които бе срещал през живота си. Дълги тъмни кичури коса покриваха част от ръцете ѝ, а очите ѝ блестяха като синевата на небето.

– Баща ми бе запечатал, някаква отвратителна екзекуция над месно африканско семейство с фотоапарата си, – наруши тишината Сара, – но това му струваше живота. Аз бях само да 13 години, на десетки хиляди километри от него.

– Навярно, си била разбита, – съчувствено каза Петър, – дошло ти е прекалено много.

– Баща ми беше станал легенда за това, което бе направил, – прошепна Сара.

– Нима славата може да бъде утеха за едно самотно дете? – въздъхна Петър.

– Не виждах баща си често, докато бях малка, – каза Сара, – но исках да го опозная. Нищо друго не ми оставаше, освен да тръгна по неговите стъпки. И така взех старият му апарат и започнах да правя снимки. Като резултат на това, ти видя, днес получих награда.

– Заслужаваш я напълно, – изрази подкрепата си Петър, – твоите снимки бяка най-актуални. Видя ли колко много хора се трупаха да ги разглеждат?

– Знаеш ли, – глъсът и звучеше тжно, – бих искала да е жив, да ме прегърне и да каже: „Браво! Добре си се справила!“ Спомням си, когато се връщаше в къщи, прегръщаше ме с големите си ръце. Тогава имах чувството, че ме закриля от целия свят.

– И моят баща ми липсва, той почина от рак на белите дробове, когато бях на 14 години, – наведе глава Петър.

– Остана ми само маслиненото дърво, което той посади, когато бях на 8 години, – продължи Сара.

– Странен подарък за рожден ден, – погледна я Петър.

– И аз тогава така си мислех, но след като си отиде, опойващият аромат, нахлуваше нощем през отворения прозорец. За мен беше нещо като духът му, който бдеше над мен.

– Ще ми покажеш ли това дърво? – попита Петър.

– Преместих се и много отдавна вече не спя под онзи прозорец, – махна с ръка Сара.

Петър мечтаеше да има семейство и деца. Като слушаше Сара си обещаваше, че той ще прекарва по-дълго време с децата си и те няма да страдат поради неговите отсъствия.

Името на столицата на Тайланд Банкок е само за чужденци. Реалното име на града съдържа много повече думи, а това се явява един от рекордите на Гинес.
Официалното име на града е Крун Теп Маханакон Амон Ратанакосин Махинтара Ютая Махадилок Поп Ноппарат Ратчатани Буриром Удомратчанивет Махасатан Амон Пиман Аватан Сатит Сакататия Витсанукам Прасит.
В това име се използват два древни индийски езика, а началната дума  „Крун“, означаваща „столица“ е на тайски език.
В превод името означава: „Градът на ангелите, великият град, вечният град-скъпоценен камък, непревземаемият град на Бог Индра, великата столица на света, надарена с девет скъпоценни камъка, щастливият град, богат с огромен царски дворец, който напомня небесното жилище, където царува превъплътеният бог, град, даден от Индра и построен от Вишнукарма“.
Според етимологията краткото име на града Банкок произхожда от „Бан“, което е централнотайското название на град, разположен на брега на река. Предполага се, че втората част на името идва от „кок“, дървото – испанска тропическа слива или от „кох“ – остров.