За производството на екзотично вина от манго са експериментирали винопроизводители в Индия, както и персоналът на Централния институт на субтропично градинарство в Индия от град Лакнау.

За производството на виното се използват три сорта манго от индийския щат Утар Прадеш.

В близко бъдеще Индия планира да постигне същия успех в производството на вино от манго, като например Франция, Италия, Чили, Аржентина и Австралия в производството на вина.

Виното от всеки сорт манго има свой уникален вкус и аромат, а съдържанието на алкохол не надвишава 9%.

Единствената сложност при производството на това вино, с което се сблъскват винопроизводителите, е изключителния вискозитет на манговия сок.

Фантазията на индийските винопроизводители не се ограничава само до манго, те използват къпини и ябълки, като произвеждат финни и леки вина.

В състояние на свръхфлуидност течността има нулев вискозитет и може да се премества, като игнорира силата на триене и гравитацията.

Най-добри данни на този феномен са наблюдавани при течния хелий, при температура близка до абсолютната нула.

Ако се постави такава течност в контейнер, осигурявайки микроскопичен слой на хелия по стените, той ще се изкачи по тях и ще изтече от края.

Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява вискозитета на кръвта.
Дивият кестен се използва за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други.
Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.
В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове 2:10 се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и други.
Добри резултати има при употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от билката при синуити.
Използва се кората на по-млади стъбла, клоните и семената. Кората се събира рано на пролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
От семената, ситно нарязани се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка от билката и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара по следния начин. Една супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
В кората на дивия кестен се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и други.
Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10%; фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.
В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и други.