Архив за етикет: ракия

Засияй ярко

Дамата пенсионери Димо и Петър се бяха събрали въпреки забраните поради вирусните инфекции.

Масата пред тях не бе празна. Заедно с чашите бе и джезвето с греяна ракия. Салата от кисели краставички бе в допълнение на всичко това.

– В трудни времена живеем, – изпъшка Петър.

– Поради това блокиране, времето в бездействие ни уморява, – допълни Димо.

– Тъмнината в света засяга психическото ни здраве и благосъстояние.

– Все по-трудно ставам сутрин, – призна си Димо. – Нямам никаква мотивация. Дните се точат сиви и безнадеждни.

– Замислял ли се понякога, – засмя се Петър, – че тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Там, където има светлина, тъмнината не съществува.

– И къде да намерим тази светлина днес? – попита Димо.

– Знам, че тъмнината доста се е сгъстила, но ако сме упорити и настойчиви, в мрака ще видим проблясък на светлина, който не угасва. И ако се фокусираме върху него, ще ни стане по-добре.

– Проблясък?! Ти сериозно ли говориш? – песимистично отсече Димо.

– Може да се види светлината, въпреки тъмнината, – натърти Петър. – Ще я откриеш в усмивката на малко дете, в радостта от показване на кокичетата след дългата зима, в песента на птиците…

– И какво като ги открием?

– Хубаво е да благодарим за тях. И когато си спомняме за тези тези проблясъци, обединявайки ги ще получим пламтящ огън.

– Убеден ли си в това? – сбърчи нос Димо.

– Дори и в мрачните дни има нещо положително, колкото и малко да е то, – отбеляза Петър. – Светлината прогонва тъмнината. Пролетта измества зимата. Времето на забраните ще приключи и ще настъпи някаква нова нормалност.

– А до тогава?

– Нека не се взираме в мрака, а да търсим проблясъци на светлината и да им помагаме по-ярко да светят в сърцата ни.

Засияй ярко, въпреки тъмнината и безизходицата!

Какво представлява прополисът

indexПрополисът е наречен още клей. Той е един от най-ценните пчелни продукти. Клеят представлява смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията. Обогатен е с ензими и е подложен на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите.

С тази смес пчелите извършват дезинфекционни дейности в кошера и се предпазват от инфекции. Прополисът защитава пчелите от вредното действие на слънчевата радиация, плесени, бактерии, вируси, гъби и др.

Прополисът е изключително ценен продукт и се използва за лечение и профилактика на много болести. Той съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти.

Клеят има дезинфекционно, противовирусно, обезболяващо и стимулиращо действие. Също така понижава нивата на холестерола в кръвта и повишава броя на червените кръвни клетки. Единственият риск при лечение с прополис е алергична реакция, която се наблюдава при около 5% от хората.

Клеят може да се използва по няколко начина. Единият е директно. Взема се парченце клей и се прави топче с размера на грахово зърно. Може да се смуче или да се глътне, но трябва да бъде предварително смесен с краве масло, за да не заседне някъде в тънките черва и да ги перфорира, тъй като е много силен.

Другият начин е като се разтвори в медицински спирт. Може и в ракия. След това се пие на капки като водно-спиртен разтвор.

30 грама клей се разтваря в 100 мл. етилов алкохол и след ден-два се вземат 20 до 30 капки за възрастни (10 за деца), които се разтварят във вода. Същият разтвор има много добър ефект и при намазването на следоперативни или незарастващи рани.

Отстраняването на бенки и брадавици с прополис е  доста разпространено в азиатските държави. Използва се прополис смесен с пчелен восък.

Сместта се разтопява на водна баня и се прибавя сок от лимон. Прополисът действа като антибиотик и помага бенката да падне, без да се разранява.

Прополисът е изключително полезен и за устната кухина: за парадонтоза, стоматитни заболявания, за гърлото, както и за стомашни заболявания  като язва, гастрит, колит и т.н.

Прополисът е универсално лекарство.

Растение не само за подрязване и украса

boxwood-chemshirЧемширът е класическо растение за оформяне, което се е практикувало от римляните, а вероятно и от техните предци. В Средновековието изкуството било възобновено. През 16 век било на мода за известно време, а през 19 век се утвърдило отново. Днес оформянето на храсти се възвръща.

Във Франция подрязването се прави орнаментално. В Англия пък има традиция в оформянето на най-различни фигури от чемшир. Известни са форми като спирала, топки, конуси, пирамиди, гъби, високи стъбла и скулптури от чемшир като пилета, лебеди и зайци и какви ли не още причудливи форми. Тъй като чемширът е дълголетен, подрязаните растения могат да се засаждат в ценни старинни съдове.

Чемширът съдържа до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.
Чемширът има доказано потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм и трескави състояния. Растението е ефективно още при настинка и грип. Чимширът се прилага за пречистване на кръвта и при нервни смущения. Дрогата действа благоприятно още при диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и други.

Етеричното масло, което се извлича от дървесината, се е употребявало като билково лекарство в случаи на епилепсия. Маслото също е било прилагано при зъбобол и хемороиди. Алкалоидите и танините, намиращи се в билката, имат лаксативен и антипиретичен ефект. Освен това отвара от чемшир се приема за стимулиране на имунната система, при артрит, за детоксикация на кръвта.
Според българската народна медицина отварата от чемшир възстановява състоянието при бъбречна недостатъчност, подпомага отделянето на урина и влияе благоприятно при различни възпаления на бъбреците.

За целта се завира 450 мл вода. Добавят се 2 супени лъжици надробен чемшир, с клонките и листата. Сместа се оставя да ври от 3 до 5 минути. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. След 60 минути се прецежда. Течността се приема по 2 пъти на ден-сутрин на гладно и вечер преди ядене. Не се слага нито захар, нито мед или друг подсладител, въпреки това вкусът на течността е приятен.

С времето дозата постепенно се увеличава. Ако в първите месеци приемате около 400 мл дневно, то 5 месеца по-късно може да се пие и по 1 литър. Много е важно да се внимава да не се получи предозиране. Появата на разстройство е знак, че количеството на чая незабавно трябва да се намали.

Външно билката се използва под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. За да се направи отварата, са необходими 40 г листа, които се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се приготвят компреси, промивки, бани и други. Тя може да се прилага и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло, докато се изпоти.

При падане на косата накиснете листа от чемшир във винен оцет в съотношение 1:10 и използвайте като лосион преди къпане. За разтривка при ревматизъм пък накиснете листата от чемшир в ракия в съотношение 1:10.

Нашата народна медицина препоръчва следната рецепта при себорея, алопеция, пърхот: 10 г от билката се накисват в 100 мл спирт. Престояват около 20 дни.

Въпреки лечебните си свойства, чемшир е токсично растение и не бива да се приема в големи дози. Билката трябва да се прилага само под контрола на лекар, тъй като дрогата не е напълно тествана за нейните токсични странични ефекти.

Симптомите на острото отравяне с чемшир са силни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария или силно главоболие със зрителни смущения, поява на хематурия.

Също така се наблюдава забавена и аритмична сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане. В началото са налице възбудни явления, а по-късно – потиснатост, апатия, сънливост. Опасността идва от парализа на сърдечната дейност, която може да доведе до смърт вследствие на задушаване.

Татул

tatul1Татулът е силно токсично растение, което се използва като по-неприятната алтернатива на канабис и други нелегални наркотици, но точната доза за постигане на халюцинации е различна за всеки човек и не може да бъде определена. Дори няколко микрограма в повече може да доведат до смърт.

Цялото растение, но най-вече семената съдържат тропанови алкалоиди атропин, скополамин, хиосциамин. В състава на растението влизат още кумарини, фенолни киселини. Татулът съдържа алкалоиди като танин, керотин, датурин. Те предимно се съдържат в цвета и семената.

Приложението на татул е сравнително ограничено, поради силно токсичното му действие. Татулът има болкоуспокояващо и спазмолитично действие, които се дължат на фенолните киселини, кумарините и тропановите алкалоиди. Татулът се прилага при наличие на спастична кашлица, мигрена и в редки случаи при бронхилна астма.

Листата на татула се използват при главоболие, неврастения, парализи, приливи на кръв в главата, сънливост, епилепсия, психични заболявания, хълцане и др. Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в лекарството, който се приема от астматици за облекчаване на пристъпите на бронхиална астма.

Татулът се предписва при магарешка кашлица, болест на Паркинсон, силно безпокойство, стомашни болки. Външно се прилага при ревматизъм, радикулит и различни отоци. В миналото са пушили листата на татула против задух и туберкулоза.

Татул за външно приложение се използва за мазане при ревматизъм, отоци. За целта семената на татул се накисват за 7 дни в силна ракия, в съотношение 1:10.

За вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка ситно нарязани листа от татул се заливат с 400 мл вряща вода. Киснат се 1 час. От получената отвара се пие 3 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.

Татулът е отровно растение и не бива да се приема без лекарско предписание, особено при хора, страдащи от глаукома.

При отравяне с татул се наблюдават сухота в устата и затруднено преглъщане, разширение на зениците, ускоряване на сърдечната дейност, халюцинации, несвързан говор, възбуда, ускорено дишане, диария. При оказване на първа помощ на пострадалото лице се дава смес от активен въглен, силен чай и английски чай. Приемането в болница е задължително.

Не приемайте татул без лекарско предписание и наблюдение от специалист. При първите симптоми на отравяне веднага потърсете лекарска помощ!

Предимно се използват листата, цветовете и пъпките му

imagesЛюляк е красив цъфтящ храст, който по качества и популярност отстъпва единствено пред розата.

Родината на този невероятен храст е Персия, откъдето търговци го пренасят във Виена преди 400 години, а от там изцяла Европа.

Цветовете на люляк съдържат етерично масло, багрила, гликозиди, соли, органични киселини, витамин С и фарнезол, който придава невероятния аромат. Листата съдържат синигрин, витамин С и други вещества.

Невероятният аромат на люляк се използва в състава на редица козметични продукти.

Предимно се използват листата, цветовете и пъпките, които имат високо съдържание на микроелементи, дъбилни вещества, гликозиди и фитохормони. Тези вещества имат противовъзпалително, очистващо и обезболяващо действие върху кожата. Люлякът се използва в парфюмерийната промишленост.

Цветовете на люляк помагат за пречистване на организма и при подагра.

Цветовете се заливат с ракия, така че те да се покрият 1-2 пръста отгоре. Съдът се държи на тъмно две седмици, след което се прецежда. Пият се по 20-30 капки с малко вода, 2-3 пъти на ден. При артрит с настойката се натриват болезнените участъци.