Малкият Иван позволява да го държат на ръце само тези, който той харесва. Не знам как децата разбират, но в своя избор те винаги са чисти и искрени пред себе си и околните.
Ако харесват човека стават приятели с него, играят, търсат го, но ако не им допадне, не го допускат до себе си.
Що се отнася до живота ни вече като по-големи, то нашето обкръжение вече е въпрос на престиж. Ти не си много искрен, но ми харесваш защото от теб имам изгода, ти си ми удобен, перспективен, обещаващ и т.н.
Може би децата знаят по-добре какво е любов? Ние забравяме….. Даже не знам на каква възраст… И само, ако нашето приятелство от детството ни премине  през целия ни живот, то става един вид любов. Любовта като чувство всеобгръщащо, прощаващо на всичко, искрено и дълбоко.
Какво можем да научим от децата?
Избирайте хората от вашето обкръжение по сърце и душа. Станете приятели по интереси. Обичайте искрено!

Готическият стил е невероятен. Той не е подвластен на времето и поразява със своите форми. В архитектурата, той се смята за най- изразителния, измислен от хората. В такъв стил са построени не само класическите средновековни религиозни сгради и замъци, но и модерни жилища.
Готическия стил има няколко форми, но всички те са прекрасни. Готиката във Франция, Англия и Италия не може да се сравнява, защото е уникална. Франция, това е страната, в която се е зародил този стил и е придобил „своя душа“.
В готическата архитектура има много шедьоври, но днес искам да ви запозная само с един от тях Кьолнската катедрала.
Строителствоти ѝ е започнало през 1248 г и е продължило до 1473 г, но не е било завършено и е продължило и през 19 век.
Катедралата е символ на Римокатолическата църква и германската готическа архитектура. Тя се намира в Кьолн и е седалище на архиепископа.
Кьолнската катедрала е сред паметниците, включени в списъка на световното културно наследство.
Тя е най-голямата готическа катедрала в Северна Европа и втората най-високата катедрала в света. В нея има много реликви, които можете да видите. Катедралата е проектирана като Катедралата на Дева Мария от Амиен.
В основата са латинският кръст и високите готически сводове. В нея можете да се насладите на витражите, олтара и оригиналните вещи. Тази катедрала е истинско съкровище.

Ето този млад човек е честен, порадъчен и интелигентен. Той иска да защити някаква дисертация, нещо там да построи. Живее спокойно и с никого не се заяжда. За какво му е да бъде християнин?
А когато влезе в църквата какво вижда? Изстрадали хора, които плачат и се молят. Може ли да бъдеш честен, порядъчен, да работиш и да постигаш целите си без тази религия?
Много такива хора съм срещала. На първо място, за съжаление, за тях обективната истина може да им донесе щастие, но те се заблуждават.
В действителност те живеят с някакви илюзии. Творят, създават, постигат това, към което са се стремели, но в тях ….. остава пусто. А после какво?
Човек трябва да разбере, че животът му е един. Ти можеш да се реализираш външно, да имаш големи успехи, но как е твоята душа?
Случвало се е изведнъж живота на човек да се разклати и той се пита: „Аз наистина ли живях както трябва?“
Но има хора, който съвсем не се замислят. И това е страшно. Те са имали проблеми, искали са да постигнат нещо в живота си, но…
След години виждаш човекът е станал само движеща се плът, достигнал е деградация, която той сам не е забелязал.
Хората са различни, но пътят е един и това е Исус Христос.

На плочите белееше нещо. Драгой бързо се наведе. Това беше кърпата на Деница. грабна я и я доближи до гърдите си. Стори му се, че държи най-скъпоценото нещо на света.

Сега той можеше да нарисува прекрасни неща.

Любовта променя света. Ражда вдъхновение. Създава песни, кара хората да си тананикат нещо нечуто до сега. Раздвижваха тялото и то танцуваше в неподражаем ритъм.

Драгой влезе в ателието си. Грабна четките и боите. Усети как някаква песен разцъвтяваше в сърцето му. Радостен копнеж преля в жилите му. Желание да сътвори нещо добро и хубаво преизпълни душата му.

Сред богатата и ярка игра на цветовете сини, розови, жълти, тъмносиви, златисти, червени, малинови, тъмносини, зелени……

Опиянен от танца на багрите, Драгой тихичко, почти нечуто си тананикаше някаква обикновенна, но ведра песен.

Рисунък, след рисунак …. Картината се изпълваше с образи щастливи и весели, озарени от светлина и доброта ……

За творецът няма по-голямо щастие, да вижда как делото му се превръща в това, което е мечтал.

Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:

– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..

Добри беше готов да избухне, но замълча.

– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.

Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.

До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул  думите на Добри, затова кротко добави:

– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.

Димитър погледна Добри и тихо каза:

– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.

Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….