Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.

Един християнин закъснявал за богослужение. Изведнъж чул, че го настига каруца теглена от буен кон. Изведнъж впряга спря до него. Християнина помислил, че са спрели за него и благодарил.
– Няма за какво да благодариш, – казал непознатия. – Аз не спрях заради теб конете, но тъй вече като е станало, качвай се.
Християнина седнал и започнал да разговаря с новия си познайник. От дума на дума стигнали до Божието слово и Господа.
По време на разговора непознатият, който се казвал Васко, признал:
– Ти си прав. Много грехове съм извършил в живота си и те непрекъснато ме подтискат. Време е да се погрижа за душата си.
Християнина предложил:
– Хайде да се помолим. Кажи на Господа да ти прости греховете и приеми Неговото спасение.
След молитвата Васко казал:
– Сега разбирам, защо коня ми сам спря. Това е, за да се покая и да приема Исус Христос в своето сърце.
Какво е това? Случайна среща? Не, тук е действала Божията любов и милосърдие. Християнин закъснява за служба. Кон сам спира на пътя. И всичко това, за да се състои тази среща и да се проведе нужния разговор, който да доведе до спасението на един човек.

Случва се, човешкото тяло да остарее, но човек да си остане дете по душа. Оказва се, че може да се случи и обратното.
Джейли Лингдо се е родил в северна Индия в Мегхалая преди 26 години. И независимо от зрялата си възраст, няма да му дадеш повече от две години. На ръст е малко над 80 сантиметра и тежи само 11 килограма.
Умственото развитие на Джейли също е спряло. Родителите му са земеделски производители и все още обличат сина си с дрехи от детски магазин.
Единственото нещо, което издава възрастта му са зъбите. Жестовете и мимиките също не са на дете. Лекарите казват, че е най-вероятно младият мъж ще остане в “ капана “ на малкото си тяло за цял живот. Освен ако, разбира се, се случи някакъв невероятен пробив в медицината.
Причината за това изненадващо явление е рядко нарушения в развитието на хипофизата в резултат, на което се блокира производството на хормони за растежа. Това заболяване е обратната страна на друго заболяване – прогерия, при което човек остарява бързо и умира.

Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.

Млад мъж веднъж случайно намерил златна монета на улицата. Оттогава той винаги ходел с наведена глава, надявайки се отново да изпитат щастието на откритието.
Впоследствие през своя дълъг живот, той намерил няколко монети, но през тези години той забравил да повдига поглед към прекрасното лазурно небе. За него небето не съществувало. Въпреки това той не умрял беден, но неговата душа не разбрала нищо.
Милиони хора не виждат никаква друга цел в живота си, освен събиране на тленни земни блага. И разбира се някои имат успех в това. Но колко е тъжно, когато в преклонна възраст разбират своята грешка.
Писано е: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, а всичко останало ще ви се прибави“.  Къде е домът на Бога и където можем да търсим Господа?  В Библията се казва, че сам Господ изпълва “ всичко във всичко“. Да търсите Божието царство означава да търсите самия Бог.
За да пребиваш в Божието царство, трябва да се подчиниш на Божията воля. Китайските християни са се молели така: „Съживи Твоята църква, започвайки от нас“, а аз бих я перифразирала така: „Господи, установи Царството Си, започвайки от мен“.