Всички ученици на Христос, които Го следваха, Го обичаха, но имаха плътски очаквания и надежди.

Но повече от всички такова надяване е имал Юда. Вярвайки в небесното посланичество на Исус, той бил убеден, че няма да загуби, ако заради Него остави дом и стопанството си.

Но Юда бил алчен още от детството си и нито примера на Самия Исус Христос, нито този на другите апостолите, могли да го оправят.

И ето заслепен от печалбата, той се осмелил да предаде Учителя на Неговите врагове за тридесет сребърника.

Погледни, любителю на придобиването и бягай от ненаситната душа!

Тук става въпрос не за Юда, а за нас. Погледни, човече, любителю на присвояването, към какво води алчността?!
Виж какво стана с Юда и избягвай такъв начин на мислене, пази се от него като от огън.

Нека на Цветница, всичко скверно да остане извън дома.

Нека сърцето да не скърби, а душата да се усмихне.

Нека мирът, спокойствието и радостта дълго време да бъдат край нас.

Ето дойде Цветница. В този ден всички са срещнали Господа нашия Исус Христос с клонки и са Го славели, а след няколко дни крещели: „Разпни го“.

Нима можем да ги осъдим? Нали и ние правим така. Казваме, че вярваме в Бога, а с делата и живота си Го разпъваме на кръста отново и отново, почти всеки ден ….

Индонезийският народ тораджи е известен с особеното си отношение към смъртта. Роднините на умрелият пищно празнуват и канят много гости.

Въпреки че, тораджи се наричат християни, тя рядко погребват умрелите си в земята. Те поставят мъртвия в гробница, вдълбана в скалите или в окачени на скалите дървени ковчези.

Ако у тораджи умре малко дете, на което не са му никнали зъбите, го погребват в хралупата на някое дърво.
Те смятат, че дървото ще излекува раната и ще погълне тялото и душата на детето.

Много хора са особено внимателни към начина си на хранене. Човек сам разбира, че не е важно само какво ядем, а и как се храним,

Слюнката ни съдържа ензими, които помагат при храносмилането. Ако не сме сдъвкали храната достатъчно, преди да я глътнем, тези ензими не успяват да проникнат в нея и да приготвят тялото ни за усвояване на най-доброто от нея.

Нещо подобно става и при четенето на Божието Слово. Ако го четем редовно и размишляваме върху значението на това слово, то ще ни храни и ще се запечатва в сърцата ни. То ще ни обогатява и ще опознаваме Бога все повече.

Само така ще знаем дали отговаряме на Божия промисъл и дали животът ни свидетелства, че сме християни.

Ако Божието Слово работи в живота ни и ни помага да принасяме повече плодове на вяра, ние ще можем да учим и да насърчаваме и другите, така че и те да приемат това Слово като насъщна храна за душата си.

Днес науката потвърждава това, което Библията ни учи, че между ума и тяло има тясна връзка.

Ето какво е казано в Притчите по този въпрос: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“.

Но, също така, съществува тясна връзка между душевно и физическо здраве. Чувството за вина, страх, завист, горчивина, вътрешна опустошеност, бягство от реалността, тези и множество други проблеми водят до болест за душата, която е породена от заразата на греха. Те подобно на отрова, отравят нашата душа и тяло.

Но когато в нашия живот влезе Христос, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете. Дава ни любов към ближния, разкрива смисълът на живота ни. Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят емоционално и физическо изцеление.

Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но, подобно на чист източник, душевният мир от Бога, очиства и освежава душата и тялото.