Детството е прекрасен свят, в който живее въображението. То няма граници, но има искрена вяра в доброто.

Тава би добило смисъл, а и обществото ще има бъдеще тогава, когато ние възрастните, инвестираме в душите и сърцата на децата си, но трябва да внимаваме какво.

Нашата обща цел и задача е да направим децата щастливи, да им дарим радост, да им създадем възможности и условия за пълноценното им развитие и реализация.

Всички, които полагат труд за възпитанието и израстването на това младо поколение, помагат на децата да разкрият своите таланти и дарби. Подкрепят ги за постигане на победа в творчеството и спорта.

Нека детството на всички деца да бъде радостно, несмущаващо и безметежно.

Разговаряли двама възрастни вярващи мъже.

– По какво се различава християнската от светската музика? – попитал единият.

Другият се позамислил малко, а след това отговорил:

– Едната действа на душата, а другата на краката….

През 1883 г. в Германия в семейството на германка и грък се родил Йозеф Пилатес.

Момчето често боледувало и било много слабо. В училище тъй като бил нежен и крехък съучениците му се присмивали.

Веднъж, когато отново се оплакал на баща си за физическото си състояние, той му казал:

– Глупаво е да се оплакваш от съдбата си, трябва да станеш нейн собственик.

Тогава тинейджърът се заинтересувал от идеите на древните гърци, които проповядвали перфектната красотата на тялото и душата, и започвал да се развива свои собствени упражнения.

Тези уникални упражнение, помогнали на момчето да стане здраво и силно. Освен това той оформил идеални пропорции на своето тяло.

Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.

Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“

Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.

За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.

Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.

Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.

До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.

Изпитанията са неприятни, но те не ни лишават от радост.

Нашата надежда е на небесата, а не в комфорта на живота на Земята.

Без физически упражнения тялото отслабва. Жизнените изпитания тренират нашата душа и закаляват вярата ни.

Вярата на тези, които преодоляват изпитанията, расте и те стават победители.

Исусовата любов расте в сърцата ни и ни изпълва с неизказана радост.

Тези, които се страхуват и избягват страданията, не могат да изпитат тази неописуема радост.