Супермаркетът бе пълен и хората се блъскаха, за да стигнат до касите. Елена бе напълнила количката и се запровира между хората, търсейки някоя по свободна каса или по-бързо работеща жена на касов апарат.
Един от служителите в магазина дори и помогна.
Нареди се и зачака. Имаше припряни хора, които едва се удържаха на едно място. Други спокойно разговаряха и споделяха какво са успели да вземат по-евтино. Трети мълчаха и търпеливо чакаха реда си.
Дойде и редът на Елена.
Когато видя сумата за плащане, забеляза един пакет в края на количката, който не бе минал през касата.
„Колко съм разсеяна, забравих, че в бързината грабнах едно скъпо парче месо, – каза си Елена. – Мога да си го прибера, без да го платя, щом не са го маркирали, каква вина имам. Никой не ме забеляза“.
Но нещата не приключиха до тук. Започна една вътрешна борба в нея.
„Как може, та ти си християнка. Това е кражба“.
„Глупости, нали касиерката не го е чукнала, къде е гледала, нали за това ѝ плащат“.
„Виж, колко много хора чакат, тя е уморена. Обслужва всички, дори е любезна с клиентите, за всеки намери добра дума“.
„Хайде, тръгвай, какво се ослушваш. Станалото, станало, взела си го и толкова. Голяма работа“.
Елена с бързи крачки приближи касата:
– Извинете, но тук сте пропуснали нещо.
Касиерката включи месото в сметката и Елена доплати.
Когато излезе от магазина тя почувства радост и мир в душа си. Сърцето и пееше: „Благодаря ти, Господи, че ме избави от примката на това изкушение“.
Животът е пълен с изкушения, но Бог ни дава сили да устоим.
