Един художник имал много високо мнение за таланта си.
Веднъж той трябвало да нарисува портрет на папа Лъв XIII. Портретът съответствал на образа.
След като свършил работата си, художникът попитал папата:
– Кажете, какъв текст да поставя под портрета ви?
– Вземете, моля, Евангелието на Матея 14:27 и добавете моето име, – отговорил папата.
В дома си художникът отворил Евангелието на Матей и прочел: „Аз съм; не бойте се“.
Поля както обикновено бе заета с домакинска работа в задния двор на своя дом.
Първоначално тя не обърна внимание на страните звуци, които се чуваха от по-далече, но виковете ставаха все по-силни…
Поля реши да приближи по-близо до източника на неестествените звуци. Това бе едно дърво. Когато стигна до него, тя забеляза нещо странно.
Поля започна да разкопава почвата около дървото. И изведнъж забеляза детско краче. Тя извика бързо полиция. В земята бе заровено бебе, но то още бе живо. Върху тялото му се виждаха десетки наранявания с нож.
Трябва да си изрод, а не човек, за да направиш такова нещо на малко дете….
Детето бе приютено от едно любящо семейство, което го осинови. Сега то е на сигурно място и за него се грижат много добре.
Понякога човешката жестокост не може да се сравни с агресията на животните. Може ли психически уравновесен човек съзнателно да извърши такова престъпление?
Оказва се, че има хора способни на това и те живеят между нас.
Днес всяка домакиня внимателно подбира каква покривка да сложи на масата. Изборът зависи от формата на масата и околните мебели, но най-вече от вкуса на стопанката на дома.
Да, но в миналото не е било така.
Първоначално покривката за маса е била измислена, за да могата хората да се бършат ръцете и устата по време на ядене.
Ако днес някой направи нещо подобно, ще бъде възприет като невъзпитан, некултурен, невежлив и некоректен човек.
Ами ако този човек идва от миналото 🙂
Беше обичаен ден. Ребека работеше на касата на един магазин.
Към касата пристъпи майка с малкото си дете, което носеше на ръце.
Ребека започна да закача малкото:
– Сладурче, на пазар с мама ли? Какво си купихте?
Изведнъж Ребека забеляза, че майката изобщо не реагира. Тя се усъмни, че нещо не е наред и инстинктивно хвана детето и го изтегли към себе си.
И добре, че направи така. Майката бавно започна да пада, Ребека успя за малко да я задържи за ръката, но след няколко секунди жената се озова на пода. Но детето беше вече в ръцете на Ребека.
На майката бе оказана медицинска помощ и сега тя е у дома си.
– Надявам се, че майката се чувства по-добре, – каза, след това в разговор с други хора, Ребека.
Радвам се, че има такива хора като Ребека, които се оказват на нужното място в точното време.
Зорка имаше много работа в дома си, но беше преуморена от работата си в едно шивашко ателие.
Тя осъзнаеше, че всичко това трябва да се свърши, за това помоли сина си:
– Михаиле, моля те помогни ми да разчистим и оправим нещата в къщи.
– Добре, – съгласи се синът ѝ.
Работата бе много, но въпреки всичко успяха да изперат, изчистят и измият всичко, както трябва.
След като приключиха Михаил подаде лист хартия на майка си.
На него бе написано:
Окосих тревата – 1,5 лв.
Почистих стаята си – 1 лв.
Ходих до магазина два пъти – 1,25 лв.
Изнесох боклука – 1, 10 лв.
Измих стълбището – 2 лева.
Почистих банята и тоалетната – 2, 50.
Полях градината – 1,40 лв.
Общо 10,75 лв.
Зорка погледна замислено сина си. Обърна листа и написа на обратната му страна следното:
Девет месеца те носих в утробата си – безплатно.
През всичките нощи, когато бе болен се грижех и се молих за теб – безплатно.
Всяка нощ, когато бе неспокоен и крещеше, успокоявах те – безплатно.
Осигурявах ти играчки, храна, дрехи и всичко, което ти бе необходимо – безплатно.
Моята любов е също безплатна.
Когато Михаил прочете отговора на майка си, очите му се напълниха със сълзи.
Той я прегърна и прошепна:
– Мамо, аз те обичам повече от всичко на този свят.
Той взе листа и под своя списък написа : „Изплатено напълно“.