Нека на Цветница, всичко скверно да остане извън дома.
Нека сърцето да не скърби, а душата да се усмихне.
Нека мирът, спокойствието и радостта дълго време да бъдат край нас.
Ето дойде Цветница. В този ден всички са срещнали Господа нашия Исус Христос с клонки и са Го славели, а след няколко дни крещели: „Разпни го“.
Нима можем да ги осъдим? Нали и ние правим така. Казваме, че вярваме в Бога, а с делата и живота си Го разпъваме на кръста отново и отново, почти всеки ден ….
Когато се клатушка от умора
и се загубят броят на делата ти,
не позволявай да плачеш от жалост.
не изпускай и двете си крила.
Върви напред, очаровай мила!
Не унивай, ще бъде открито доброто
и ще се издигнеш над суетата и омразата.
Любувай се на слънцето, небето сутрин.
Проблемите и неприятностите,
в миг ще забравиш, когато пред огледалото стоиш.
Промени прическата си и добави малко блясък.
Това, че си уморена, кой ти каза?
Всичките дела твой промисъл са.
Време е бавно да се разтовариш.
Изглеждаш слаба, но оставаш силна.
Проста истина, но трябва да я знаеш.
Едно помни, че ти си чудо,
макар и само – жена!
Прекрасна си, душата ти е светла.
Ще бъдеш радостна, така е завещано,
но не изпускай двете си крила!
Ако изцяло не съм се предала в Исусовите ръце, аз ще пазя служението си, ще ценя времето, което отдавам на Бога.
Павел казва, че животът му е необходим, за да изпълни повереното му служение. На него му е било безразлично всичко друго освен основната цел. Да извърши служението, което е приел.
Делата ни могат да ни попречат да се покорим на Бога. Защото като правя нещо за Бога си казвам: „Помисли си, колко добре можеш да направиш това, ако се заемеш с него“.
В този случай Исус не ни казва къде да отидем, решава не Той, а ние, чудейки се къде ще има по-голяма полза от нас.
Не е нужно да се тревожим, къде да се внедрим най-добре, достатъчно е да осъзнаем, че не принадлежим на себе си, а на Бога.
Въпросът на Господа, от който на Петър му стана болно, му помага да разбере, че Христос все още го обича.
Господ поръча на Петър:
– Паси овцете ми.
T.e. Исус му каза: „Занеси любовта Ми на другите“.
Овцете попаднали при Христос, са цяла напаст. Оваляни в калта, бодат се, а други се стремят да се изплъзнат.
Божията любов е достатъчна за всички и за мен също. Ако обичам Господа, няма да се подчинявам на своите симпатии и антипатии, защото аз имам работа, да паса овцете Му.
В тази работа няма почивни и празнични дни, тя не се зачита за пенсия.
Бъдете внимателни, не заменяйте Божията любов с дела, които стават поради човешка привързаност, защото това ще доведе до охулването ѝ.
Уж имаме нормални сетива, а не чуваме, и не виждаме …
Защо? Какво ни пречи?
В този свят се говорят толкова отвратителни неща,извършват се толкова непочтени дела, че желанието на човека е да не чуе нито едно от тях, нито да ги види.
В ежедневието ни има повече клюки, отколкото съпричасност, разбиране и симпатия.
Не сте ли забелязали, че сега е по-важно какво говориш, а не какво правиш?
Нашите деца в своята наивност ни следят и ни имитират. Забраните от рода на: Не прави това …
Не действат.
„Дела трябват, а не думи“.