Британката Саша Денич през есента е отлетяла заедно с ято лебеди от руската арктическа тундра до Великобритания. Тя е първата жена отправила се на такова пътешествие сама.

Трябва да се отбележи, че Денч се е отправила в полет с редки лебеди от тундрата, чиято популация през последните години е намаляла наполовина.

Стартирайки през септември, Денч е проследила пътя на мигриращите птици и е преодоляла на мотопланер 7,5 хиляди километра от мястото на гнездене в тундрата на Ненецкия автономен окръг, преминавайки през 11 страни до мястото на зимуването в графство Глостършир.

През първия месец Денч заедно с ятото е посетила Архангелск, Ленинградската област и Санкт Петербург, а след това заедно е преминала през балтийските държави, Полша, Германия, Дания, Холандия и Белгия.

Денч е летяла със скоростта на лебедовото ято и на същата височина. По пътя Саша се е срещнала със местните жители, опитвайки се да разбере защо се намалява числеността на лебедите.

Сега, според учените, са останали 18 хиляди от този вид птици.

Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.

Учени от Университета в Орхус в Дания са направили откритие, което може да промени коренно подхода към лечението на безплодие при жените и значително да подобри ефективността на медицинските процедури, използвани за тази цел.

Според изследователите, шансовете на много жени да забременеят намаляват от инфекция, известна като „бактериална вагиноза“. Тя почти винаги остава незабелязана, защото при наличието ѝ няма никакви симптоми.

Във връзка с това, експертите настояват, че е много важно за жени, които искат да бъдат лекувани за безплодие, да се изследват за бактериална вагиноза, която нарушава бактериалния баланс на влагалището. Тя толкова силно влияе, че засяга възможността за зачеване на дете.

Преди това е било установено, че бактериалната вагиноза при бременни жени увеличава риска от спонтанен аборт шест пъти, а риска от преждевременно раждане – два пъти.

Според статистиката, бактериална вагиноза е най-честата вагинална инфекция при жени на възраст от 15 до 44 години.

През 16-17 век, повечето от приходите на Дания идвали от размера на налозите наложени на търговските кораби, преминаващи през датските проливи  Малък Белт, Голям Белт, Йоресун.

Размерът на митото бил в зависимост от вида на товара. Налогът бил 1—2% от стойността на превозваните стоки.

Освен това датчаните обявили правото си да изкупуват цялата стока по заявената стойност.

Това било направено с цел капитаните да не занижават цената на товара на кораба си, тъй като не е било възможно да се проверява всеки кораб.

През 1814 краля на Норвегия загубил на покер Фарьорските острови от краля на Дания. Оттогава Фарьорските острови станали част от територията на Дания.

Фарьорските острови практически са независима държава, въпреки че е част от Дания. Местната власт решава самостоятелно всички въпроси, с изключение на външната политика и отбраната.

Там са официални два езика: датски и фарьорски, последният е близък до исландския език.

Населението на островите е по-малко от 50 000 души.

В Европа само жителите на тези острови убиват делфини. Това е един от ритуалите на еманципация.

Трябва да се отбележи, че макар Фарьорските острови да са част от Дания, те не влизат в Европейския съюз, както и Гренландия.