Жителката на британския град Дарби, която от дете е загубила ръцете и краката си, е победила на Националното училищно състезание по скачане на батут, сред участниците от втората група инвалидност.

12 годишната Иззи Уилл е изгубила крайниците си на шест години, когато внезапно е получила сърдечен пристъп и множество от органите ѝ били повредени.

Хирурзите трябвало да ампутират ръцете и краката на британката, след като тя е претърпял бактериален менингит.

През 2011 г. момичето  е получило подходящи протези благодарение, на който тя е започнала да ходи и да се занимава със спорт.

След като Уил започнала добре да се справя с протезите, се захванала да посещава училищните занимания по батут, които се провеждали след учебните занятия.  Една година по-късно, тя решава да участва в състезание по батут и заела първо място в него.

Георгиев беше едва тридесегодишен, но вече преподаваше на желаещите катерене по скали и ледници, земна навигация и оцеляването в дивата природа.

Това бе страстта на живота му. Още като юноша той се бореше с стръмните скали и високите върхове. Оцеляваше на непристъпни места.

Днес му предстоеше практическо занятие високо в планината с група от хората, които обучаваше.
Всички бяха весели и никой не очакваше да се случи нещо лошо. Вярваха, че Георгиев може да ги измъкне от всякаква ситуация.

Когато приготвяха необходимите инструменти за изкачване, се случи нещо съвсем непредвидено.
В подножието на скалата се появи мечка.

– Мечка, мечка …. ме ….! – крещяха наоколо.

Всички бяха много уплашени, защото звярът нападна без предупреждение, той бе разярен.

Георгиев забеляза мечката в последния момент. Той нямаше време да реагира. Животното се нахвърли, човекът и мечката се затъркаляха по земята.

Наоколо крещяха, викаха, издаваха странни звуци и удряха по какво ли не, за да изплашат животното, но това явно не помагаше.

Изведнъж мечката се изправи и напусна без видима причина бойното поле.

Краката на Георгиев бяха целите в кръв, а дрехите и лицето му бяха раздрани.

– Как си? – попита Симо, когато групата обкръжи инструктора си.

– Какво стана? – извика уплашено Мая.

– От къде се взе тази мечка? – недоволно плесна с ръце Минчо.

– Изглежда има малки наблизо, – каза съвсем тихо Георгиев. – По инстинкт ги защитава.

Хубавото бе, че групата се намираше в местност, където имаше мобилна връзка.

– Ало, – викаше по мобилния си телефон Виктор, – тук има човек нападнат от мечка. …Тя се оттегли …. Целия е в кръв, особено краката…. Близо сме до връх Башлийски чукар.

– Какво казаха? Ще пристигнат ли скоро? – попита Тодор.

– Казаха, че веднага тръгват.

За да свалят ранения бяха необходими няколко часа. Въртолет го взе и го откара, състоянието на Георгиев беше критично.

– Дали ще се оправи? – попита Станислав.

– До сега какво ли не е преживявал, но виж с мечка не беше се борил, – опита да се пошегува Митко.

– Надявам се бързо да се възстанови, – каза Стефан, – той е силен и як, ще издържи и това.

В този ден Ради и Жоро изобщо не очакваха да им се случи беда. Те извършваха планирана профилактика по електрическите стълбове.

Неочаквано Ради докосна един от проводниците с високо напрежение. Повече от 4 хиляди волта преминаха през тялото му.

Забележете, при изпълнение на присъда върху електрическия стол използват само 2 хиляди волта.

Ради висеше на предпазния колан.

Жоро се притесни:

– Помощ! Викайте бърза помощ! – извика към група мъже, които бяха доста далече от тях.

„Няма време. – каза си Жоро. – Трябва да му направя изкуствено дишане. В това положение, може ли да се извърши нормална реанимация? ….. Няма как трябва да опитам“.

Жоро оглеждаше нещата и преценяваше обстоятелствата. Той не можеше да сложи приятеля си да легне, за да направи каквото и да е, но реши да действа.

Ако почакаше още малко, докато дойдат и ги свалят, … приятелят му можеше да умре.

Жоро се надвеси над Ради. Повдигна брадичката му нагоре, доколкото това бе възможно, а челото отведе назад. Редуваше няколко вдишвания в устата на Ради и тридесетина притискания на сърцето му. Повтаряше това, докато у приятелят му се появи пулс.

– Оживя, слава Богу, – въздъхна с облекчение Жоро.

След това откачи предпазния колан от Ради, метна приятеля си на рамо и с него се спусна на земята.

Някой бе чул викът на Жоро за помощ и се бе обадил по телефона.

Когато линейката пристигна Ради бе вече дошъл в съзнание. Скоро след това той напълно се възстанови.

– Жоре, ти ми спаси живота, – каза Ради, когато двамата приятели се събраха отново заедно. – Благодаря ти.

– Знаеш ли, – засмя се Жоро, – някои от тези, които са ни гледали отдолу, казват, че сме направили страхотна „целувка“.

– Нека да си приказват каквото искат, – Ради потупа приятеля си по рамото. – Ако не беше тази „целувка“ сега щях да гния в земята.

Групата е основана в Бобруйск , Беларус, през 1988 г., но е станала известна  в Русия.

В края на август 2014 „B-2“ представи клип към песента си „Взеха ме във армията“. Според феновете им, в композицията се описва войната между Украйна и Русия.

В песента има стихове като: „Трябва да призная, не мислех, че може да бъде така, който вчера ми беше приятел, днес е мой враг“ и „за победа се хвърляме над слабите като върху кости“.

Клипът на песента е много интересен.

В него музикантите се появяват в чисто бели костюми, които след втория куплет се покриват с червено, като кръв.

Музикантите се стараят да „избегнат“ тази кръв, но няма накъде да отстъпват. Накрая костюмите им стават абсолютно червени.

Любителите на екстремните спортове, скоро ще получат нов вид за развлечение.

Вейкбордингът, който е свързан с езда по вълните, сега ще бъде видоизменен за движени във въздуха.

Благодарение на съвременните технологии и иновативни материали екстремните спортове са достигнали качествено ново равнище.

Група ентусиазирани инженери са предложили създаването на средство за получаване на нестандартни дози адреналин в облаците.

В основата на развлечението е вейбординг, движение върху дъска върху вълните, следвайки плаващ катер. Сега този спорт от водата ще бъде принесен във въздуха. В случая въжето ще бъде дърпано от самолет.

Устройството за такова придвижване във въздуха е наречено Wingboard.

За разлика от морската версия Wingboard има напълно друга форма. На дъската са закрепени закопчалки и стабилизатори. В долната част има малко шаси за излитане и кацане.

Старта се извършва направо от земята. След като се пристегнат специалните закопчалки към дъската, едва след това се хваща кабела с кормилото. Пилота на  Wingboard има на гърба си парашут, а на главата си каска.

Първо се ускорява дъската при излитане, следвайки самолета. Управлението се осъществява с кормило закрепено на кабел, също така се използва умението да се балансира с телесната маса.