Предстоеше плаване. Морето бе тихо и предвещаваше спокойно и без проблемно пътуване по морската шир.

На един от корабите служеше екипаж, който се славеше със своята точност и акуратност, като се започне от офицерите и се стигне до последния моряк.

Сред тях бе и Петър Захариев, който преди две години бе завършил военноморско училище в родния си град. Той бе преживял нещастие и големи загуби преди Бог да го срещне.

Сега, когато бе предал сърцето си на Господа, той бе станал благочестив християнин, но другите моряци, често му се присмиваха и го подиграваха заради това, в което вярва.

Но той винаги успяваше да им отговори кротко и смирено. Отговорите му бяха уместни и точно на място. Другите недоумяваха, от къде черпи тази мъдрост?! Но въпреки всичко продължаваха със закачките си.

Веднъж Петър седеше на палубата и четеше Библията си. Наблизо до него стоеше офицер, който с бинокъл се взираше в безпределните водни пространства.

– Знаеш ли какво искам да видя? – попита той Петър.

– От къде мога да знам? – повдигна рамене Захариев.

– Бих искал да видя този Бог, за Когото ти проповядваш, – каза офицерът.

– Напразно се напрягате и измъчвате, – каза Петър. – Бог е Дух. В тази работа и най-силният телескоп е безсилен. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога.

– Тогава какво трябва да направя? – заинтересува се офицерът.

Последва дълъг разговор между двамата мъже, след което офицерът предаде сърцето си на Господа.

Жителите на много градове в света забелязали, че на улиците им имало малко врабчета. Това силно обезпокоило гражданите.

Изчезването на какъв да е вид свидетелства за нарушението на местната екосистема.

Учените веднага започнали да търсят отговор на въпроса: Защо врабците са изчезнали от градовете?

Оказало се, че причината за това е модернизирането на градското пространство.

През последните години големите градове са станали много шумни и претъпкани с автомобили. Екологичната обстановка в тях е станала много лоша.

За това врабчетата предпочитат да се преместят в предградията или селски райони, където е тихо, зелено и има много храна – различни насекоми.

Една жена отишла при един известен мъдрец. Наскоро и умряло детето и тя много плачела. Мъжът ѝ умрял преди години, а детето ѝ било единствената ѝ радост и смисъл в живота.

– Иди е града и помоли в дом, в който не е умирал човек, да ти дадат малко синапено семе. След това ела при мен и аз ще ти помогна.

Жената отишла. Влизала във всеки дом, но навсякъде ѝ казвали:

– Можем да ти дадем колкото искаш синапово семе, но в нашия дом са умирали много хора.

Така се случвало в продължение на няколко дена. Предупреждавали я, че няма такъв дом, но тя все се надявала.

Една вечер тя осъзнала, че смъртта е част от живота, а не нещо лично.

Във втория по големина град на Зимбабве се случи нещо много интересно.

Член от едно семейство, което живееше в града донесе куфар в полицейското управление. Човекът каза:

– Неизвестното същество в този куфар принадлежи на наемателят.

А след това побърза да си отиде.

Полицаите веднага наобиколиха донесеният предмет.

– Какво ли има вътре? – попита един от тях.

– Надявам се това същество да не е извънземно, – добави друг.

– Нали казаха, че съществото принадлежало на наемателят, следователно, този човек не се е върнал да си вземе куфара, – разсъждаваше един от полицаите на глас.

– Когато слушах този изплашен човек, който донесе този странен куфар, си мислех, че това, което е затворено вътре, е навярно не много приятно за гледане.

– От къде ти дойде на ум? – засмя се трети.

– Не видя ли колко бързо се изнесе през вратата?!

– Хайде да погледнем, – каза най-смелият от тях. – Нека да видим какво толкова го е изплашило.

Щом полицаите отвориха ключалките, едно грозно създание изскочи от напълнена с кръв бутилка.

Неочакваният вид на чудовището, предизвика истерични викове от страна на „смелите “ полицай. Мъжете стреснати от видяното, започнаха да скачат от прозорците, защото не всички можеха, в създалата се паника, да минат през вратата.

Само за половин минута мястото около странното същество бе опразнено.

Останалите им колеги, които не бяха в стаята, когато чуха виковете, хукнаха да видят какво става.

– Защо викахте? – един от дошлите на помощ, спря току що скочилия през прозореца.

Човекът бе пребледнял, а думите му бяха объркане.

Мъжете, които бяха присъствали при отварянето на куфара, описваха странното същество по различен начин.

– Прилича на змия с глава на куче ….

– Беше покрито с гъста  козина….

– Много огромно и озъбено….

Но всички присъстващи на инцидента бяха единодушни в едно:

– Това същество отвратително вонеше.

Когато случая се разчу, в полицейския участък дойде лечител. Той успя да хване „гоблина“ и го изгори.

На всички им олекна. Но спомените на преживелите ужаса, не им даваше спокойствие цяла седмица.

Учител по рисуване, който работел в гимназията в град Ланджоу, провинция Гансу, Китай, 40 минути рисувал удивителна картина на дъската.

Мъжът искал да привлече вниманието на учениците към местната култура и затова нарисувал пейзаж, изобразяващ родния им град.

Не е изненадващо, че учащите били възхитени от таланта на преподавателя с и внимателно следели как се появява красивото изображение.

Но те се разстроили след завършване на занятията, защото трябвало да изтрият дъската и по такъв начин, да унищожат кратковременния шедьовър.