Филип беше добър шивач, не само добър, а много добър. Имаше клиенти не само в малкото градче, където живееше, а и от околните селища, по-големите градове, дори идваха и от столицата.

Беше сръчен и усещаше интуитивно желанията на хората, сякаш четеше мислите им. За това го търсеха много. Имаше много поръчки, но как насмогваше, само той си знаеше.

Но Филип си имаше една страст. Той изрязваше достатъчно големи парчета плат и отделяше по-малко от другите материали, които клиентите му носеха.

Съвестта му не оправдаваше действията му, но той не слушаше вътрешния си глас и продължаваше „обирджийското“ си дело.

Една вечер си легна и сънува, че стои пред Върховния Съдия. Трепереше целия. Изпоти се. Започна да мънка и да се запъва, при отговорите на въпросите.

– Аз съм честен човек, – мъчеше да се оправдае някак си, – на никому зло не съм причинил.

Изведнъж пред него се появи развято огромно знаме. То бе съставено от всички парчета плат, които той бе откраднал от своите клиенти.

При вида на знамето Филип отпусна глава и се отказа да се оправдава.

На сутринта бледен и развълнуван, той разказа на помощника си страшния си сън и го помоли:

– Всеки път, когато ме видиш, че се готвя да отрежа парче от даден плат, спирай ме и ми напомняй за съня ми.

Измина доста време от тогава. Филип все още се намираше под въздействието на съня си и не се налагаше на помощника му да го възпира.

Един ден клиент му донесе скъпа и ценна материя. Филип се съблазни да отреже едно парче от нея. Напразно помощникът му напомняше за страшния сън.

– Спомнете си, какво сънувахте? Не се подавайте на съблазънта! – молеше го настойчиво той.

– Замълчи, – караше му се Филип, – много добре помня, че на знамето нямаше парче от тази материя.

Нещастник. Така той се опитваше да успокои съвестта си и бе обречен отново да стане роб на желанието си да притежава парчета от всеки необикновен плат.

Съвестта е тихият глас на Бога. Тя осъжда или одобрява всяко действие на човека. Съвестта подбужда към истината и доброто, а се отвращава от лъжата и злото.

Лисабон е известен с мекия си климат. В столицата на Португалия са характерни топлите зими. Средните температури от декември до февруари са 15 ° C през деня и 8 ° С през нощта.

Това е един от най-старите градове в света, който не само е запазил, но и значително е увеличил населението си. Смята се, че града е на повече от 2800 години.

Интересното е, че улиците на града и досега са запазили черно бялата си цветова гама. Това е заради покровителя на града Свети Викентий.

Смята се, че черният цвят представлява облеклото, което е носел светецът, а белия цвят екипировката на християнските кръстоносци, изгонили маврите.

На 1 ноември 1755 г. земетресение почти изтрило Лисабон от лицето на земята. За това градът е трябвало да се възстанови отново.

Хавайските острови са петдесетия щат на САЩ. Те се намират в централната част на Тихия океан. Наброяват 162 острова, но само седем от тях са обитаеми.
Вулканичният конус „Диамантената глава“ е един от най-характерните образования на Оаху. Той е изгаснал вулкан.
Оаху е третият по големина и най-населеният остров на Хавайския архипелаг. На острова се намира столицата на Хавай – Хонолулу.
В покрайнините на града е разположен един от най-добрите курорти в света – Вайкики. Този широк участък с белоснежен пясък е защитен от коралов риф.
Малките крайбрежни вълни създават идеални условия за сърф и други спортове.
Около плажа Вайкики расте голямо разнообразие от тропична и субтропична растителност.
Самият Хонолулу е съвременен град с небостъргачи, офиси, магазини, ресторанти и много удобна инфраструктура.

Прадо е представил шедьоври от колекцията си в Доминиканската република. Експозицията е под открито небе в парка  Independencia в Санто Доминго.
В изложбата са включени 129 фоторепродукции от най-прочутите картини в естествена големина. Между тях са „3 Май 1808 в Мадрид“ от Франциско Гоя и „Лас Meninas“ от Веласкес Диего. Всички работи са снабдени с допълнителна информация и коментари, което позволява на зрителите да оценят значението на всяко произведение.
Прадо е третият по големина музей в света, който представя експонатите си на улиците на града.
По-рано през столицата на Доминиканската република по този начин са демонстрирани творби от колекциите на Лувъра и музея на Ватикана.