За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Един възрастен човек, който бил християнин, дошъл от село на гости на невярващите си деца в града.

Когато дошло време за вечеря, масата била сложена и всички се нахвърлили върху храната и с шампионска скорост започнали да я поглъщат.

Старецът станал, събрал ръце пред себе си и благодарил на Господа.

След свършване на тази необичайна молитва, един от близките ехидно попитал:

– Какво, всички ли във вашето село се молите преди да ядете?

– Не, не всички, – казал старецът, – свинете, например, не се молят.

В Япония снимали един облачен феномен, който имал формата на огромен кратер. В него се извивала дъга, която се гърчела, а след това просто „се скрила“ в черен облак.

В този случай облачната фуния буквално рязко се отделила от земята, завихрила се в стълб и почти „скочила“ в облака.

Тази необичайна облачна фуния е снимана над град Ниигата, който е разположен в централната част на остров Хонсю.

Учените пояснили, че тези облачни образования могат да предвещават зараждането на торнадо.

В случая е достатъчно долния край на фунията да се докосне до вода или почва. След което тя започва да захваща „пространството“ около себе си.

Така тя ще расте и набира сила, превръщайки се в страшна природна стихия.

Според повечето хора Австралия е свързана с ръгби, кенгуру, аборигени и Операта в Сидни.

Милиони туристи посещават тази страна ежегодно, но малцина от тях знаят за така наречената „Стълба към Луна“.

От началото на март до средата на октомври всяка година отразяването на нашия спътник в морето създава красива илюзия за стълбище, водещо до небето.

Този великолепен спектакъл може да се наблюдава само 3 нощи в месеца по цялото крайбрежие на Австралия.

Но повечето хора, които знаят за него, отиват в град Брума. Местните жители са наясно с това и печелят добре, като продават хиляди тематични сувенири на туристите.

И докато гостите гледат спиращата дъха илюзия, ги развличат артисти.

Ден без коли и мотоциклети, през който жителите на Париж предлагат хората да се движат на велосипеди или да ходят пеша.

След успеха на Дни без автомобили през 2015 г. и 2016 г. в града се възобнови това събитие, разширявайки зоната без автомобили в цял Париж.

Жителите и „тези, които обичат Париж“ предлагат в периода от 11.00 часа до 18.00 да се движат из града пеша, с велосипед, ролкови кънки, скейборд или моноколело. Ограниченията за движението на автомобили не се отнасят периферния път около Париж – булевард Переферик.

В същото време забраната за използване на автомобили не засяга обществения транспорт, туристическите автобуси, такситата и аварийните автомобили. Лицата с увреждания също могат да пътуват с личен автомобил, в случай че имат съответния стикер на автомобила. А в неделя журналисти и дипломати ще трябва да стигнат пеш до техните пунктове.

Около 2500 души губят живота си всяка година заради въздуха, който дишат в Париж. Това е 60 пъти повече от броя убити при пътнотранспортни произшествия.

Една трета от всички емисии на парниковите газове, които засягат изменението на климата, са емисиите на автомобили във френския столичен регион.

Според организаторите на Ден без автомобили „задачите са огромни, но трябва да ги решим заедно“.